Бърт Рейнолдс - световноизвестният непознат

"В името на краля"
(In the Name of the King: A Dungeon Siege Tale)
Режисьор: Уве Бол
В ролите: Джейсън Стейтъм, Бърт Рейнолдс, Рей Лиота, Лийли Собиески, Джон Рийс-Дейвис, Рон Пърлман, Клеър Форлани и др.
Производство: Германия, Канада, САЩ
Жанр: приключенски, фентъзи
Времетраене: 127 минути
Имало едно време един обикновен, трудолюбив и миролюбив селянин, когото всички наричали просто Фермера (Стейтъм). Но един ден звероподобни същества, подвластни на злия магьосник Гелиън (Лиота), нападнали селото на Фермера, убили неговия син и отвлекли жена му (Форлани). Така обикновеният, трудолюбив и миролюбив земеделец се превърнал в героичен воин от армията на крал Конрейд (Рейнолдс), когото Гелиън се опитвал да свали от престола...
В основата и на тази целулоидна история лежи популярна видеоигра - в случая тя се нарича Dungeon Siege. Немският режисьор Уве Бол пък е тъкмо дългогодишен "трансформатор" на електронни игри в приключения, вихрещи се върху големия екран. Сега обаче той за първи път разполага със сериозен бюджет, надхвърлящ 60 млн. долара. Този факт оказва благотворно влияние върху всички компоненти на филма "В името на краля", но като че ли най-силно се усеща в подбора на актьорите, сред които личат имената на няколко ярки звезди. Най-сияйна, разбира се, е тази на Бърт Рейнолдс.
Бърт Рейнолдс е един от най-популярните и скъпо платени актьори в света на целулоида, когото обаче в България малко познаваме. Показваните на голям екран у нас филми с негово участие се броят на пръсти - уестърнът "100 пушки" (1969), смешното криминале "Полицай под наем" (1987), романтичната комедия "Смяна на каналите" (1988) на Тед Кочев (бащата на Рамбо), "черният" трилър "Веществено доказателство", режисиран от Майкъл Крайтън (автора на романите "Щамът "Андромеда", "Джурасик парк", "Сферата")...
Роден на 11 февруари 1936 в градчето Уейкрос, щата Джорджия, Бъртън Лейън Рейнолдс-младши израства в Палм бийч, Флорида, където поема към славата и успеха като професионален състезател по американски футбол. Но автомобилна катастрофа го разделя със спорта. Негов преподавател в колежа го насочва към храма на Мелпомена и още първото участие в любителски спектакъл носи на Бъди (така го наричат приятелите му) театралната награда на щата Флорида и стипендия за школата към нюйоркския театър "Хайд парк".
Двадесетгодишен дебютира на професионална сцена в "Сити сентър". В края на 50-те започва да се снима за телевизията - в началото играе роли, изискващи физически качества и каскадьорски умения, впоследствие участва в сериали, добили широка популярност ("Речен кораб", "Пери Мейсън", "Ястребът"). По същото време Рейнолдс се премества да живее в Лос Анджелис, но през 1961 се завръща в Ню Йорк, за да дебютира на Бродуей в пиесата "Виж, ние успяваме". Същата година се появява и първият филм с негово участие, озаглавен "Ангелско бебе".
Познавачите разделят актьорските изяви на Бърт Рейнолдс в киното на два периода - до и след "Избавление" (1972). През първия преобладават роли в уестърни, приключенски, криминални и военни филми. Сред тях са "Брониран взвод" (1961) на Байрън Хаскин, "Сам Уиски", "Акула!" (1969), в който има много повече челюсти, отколкото в "Челюсти", "Ченге" (1972)...
Култовият хорър "Избавление" на Джон Бурман "изстрелва" Рейнолдс в звездна орбита. Въпреки че и последвалият уестърн "Човекът, който обичаше танца на котките", и спортният "Най-дългият ярд" на Робърт Олдрич не успяват да достигнат "градуса" на "Избавление" (нито по касови постъпления, нито по хвалебствия от страна на критиката), около тях се вдига бая шумотевица. Достатъчна, за да го забележат големи режисьори като Уди Алън ("Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате", Питър Богданович ("Никелодеон"), Мел Брукс ("Нямо кино"), Норман Джуисън ("Най-добрите приятели")...
През 80-те Бърт Рейнолдс се снима в комедиите "Рали Кенънбол" (І и ІІ) - при това с финансов успех, който го нарежда сред тримата актьорите с най-високи доходи в дотогавашната история на киното (другите двама са Марлон Брандо и Силвестър Сталоун). Бъди дори попада в прочутата "Книга на Гинес за световните рекорди", която уверява, че през юли 1980 Бърт Рейнолдс получава от "Туентиът сенчъри Фокс" по 238 095 долара дневно за участието си в "Рали Кенънбол" (всъщност най-високият му хонорар е в "Рали Кенънбол ІІ" - точно 5 млн. долара!).
Актьорът продължава да демонстрира несъмнения си комедиен талант в поредица от заглавия и дори, предизвиквайки сам себе си, участва в няколко мюзикъла: "Дългата последна любов" на Богданович и "Щастливата лейди". От този период е и партньорството му с Клинт Истууд в хита "Градска жега" (1984).
Ала сред образите, превъплътени в 150 филма, има един, който Рейнолдс навярно харесва най-много - този на Джак Хорнър в "Буги нощи", донесъл му през 1997 както номинация за "Оскар" в категорията "Най-добър актьор в поддържаща роля", така и "Златен глобус".
Но Бърт Рейнолдс не е само актьор. С "Гатор" (1976) той дебютира в режисурата. Цяла дузина заглавия бележат усилията му на постановчик: "Краят" (1978), "Машината на Шарки" (1981), "Убождане" (1985), "Последният продуцент" (2000)... Развивайки своя изключителен талант, Рейнолдс опитва силите си и като продуцент. През 1975 заедно с Робърт Олдрич основават филмопроизводствената компания РОБЪРТ, по това време актьорът осъществява и голямата си мечта, създавайки в град Юпитер (Флорида) популярния и днес "Динър тиатър".
Рейнолдс финансира още иновационен център към Института за театрално изкуство, чиито програми помагат на студентите както при обучението им, така и при изявите им в "Динър тиатър". Дарителят отпуска и 1 млн. долара за създаването на катедра по театрално изкуство при Щатския университет на Флорида (останала до наши дни една от най-престижните в Северна Америка).
През 1981 Бърт Рейнолдс бива удостоен със званието доктор на хуманитарните науки. Заедно със Стивън Спилбърг са носители на наградата "Истман Кодак", връчена им за "изключителни лични усилия при подпомагането на млади таланти". Всъщност Рейнолдс е отличаван с всички възможни холивудски награди (без "Оскар"). Заедно с Бинг Кросби и Шърли Темпъл е обявен за "най-любимия американски актьор на всички времена".
Шест последователни години е определян от публиката за най-добрия киноактьор, пет пъти е класиран като най-популярната звезда на Америка в годишния преглед на "Куигли публикейшънс", многократно е посочван за звезда на годината от Националната асоциация на собствениците на кина.