Лунната стъпка и Thriller - 25 години по-късно

Лунната стъпка и Thriller - 25 години по-късно

Макар и противоречива, Майкъл Джексън остава най-ярката звезда в небосклона на световната поп музика
Reuters
Макар и противоречива, Майкъл Джексън остава най-ярката звезда в небосклона на световната поп музика
Заглавие: Thriller 25
Изпълнител: Майкъл Джексън
Стил: поп
Формат: CD
Издател: Sony BMG
Преди малко повече от 25 години музикалната индустрия едва ли е предполагала, че 24-годишният тогава Майкъл Джоузеф Джексън е на път да издаде албумa, който завинаги ще промени историята й. На 30 ноември 1982 г. излиза шестият проект на Краля на поп музиката, озаглавен Thriller. В момента това официално е най-продаваният албум в историята на музиката, като миналата година бе вписан и в книгата на рекордите "Гинес".
Поради фактa, че Thriller е издаден преди четвърт век, не е ясно и точното число на продажбите, но според някои източници то е малко над 100 млн. копия в световен мащаб. Колкото обаче и да са реалните стойности, важното е, че от този албум на Майкъл Джексън са продадени близо два пъти повече, отколкото от "преследвачите" му.
Защо Thriller е толкова специален, деветте песни от него наистина ли са гениално добри и защо никой от съвременните изпълнители не може дори да се доближи до подобни параметри - въпроси, които най-вероятно ще останат без отговор.
Повод да си говорим за Краля на попа е специалното издание на въпросния албум, което отбеляза 25-годишнината от излизането на този музикален феномен. Новата версия се нарича Thriller 25 и освен деветте оригинални композиции включва и ремикси, направени от едни от най-популярните имена на съвременната сцена - Уил Ай Ем, Ейкън, Фърги, Кенйе Уест.
Тук е включено и неиздавано до момента парче на Майкъл Джексън - баладата For All Time, която според информацията е записана именно в началото на 80-те години на миналия век, но чак сега вижда бял свят. Иначе най-вероятно всички знаят какво включва оригиналният материал - номер едно хитовете Billie Jean и Beat It (с китарното соло на Еди ван Хален), дуетът с Пол Маккартни - The Girl Is Mine, едноименното Thriller, възродената наскоро от Рияна мелодия на Wanna Be Startin' Somethin' (Mama-se, mama-sa, mama-coo-sa мисля, че говори достатъчно), чувственото Human Nature, което е композирано от клавириста на рок бандата "Тото" и фънки аренби песента PYT (Pretty Young Thing).
Остана да споменем и единствените две песни от албума, които не са се превърнали в топ 10 хитове - Baby Be Mine и баладата The Lady In My Life. Колкото и пъти да слушате тези парчета обаче, едва ли ще успеете да намерите отговора на въпроса с какво те са толкова специални. Кое е това нещо, което ги е направило толкова харесвани. Един от възможните отговори е... лунната стъпка на Майкъл Джексън.
На 25 март 1983 г. певецът изпълнява на живо в шоуто Motown 25: Yesterday, Today, Forever сингъла Billie Jean, като за пръв път се появява с емблематичната бяла ръкавица, черна наклонена шапка и изпълнява превърналата се в негова запазена марка лунна стъпка. Именно външният вид и специфичният танц на певеца се превръщат в тотална мания, а според много анализатори именно това прави от Майкъл Джексън Краля на попа, а от Thriller - най-продавания албум за всички времена.
Относно "новите" изпълнения в празничното издание Thriller 25 - Уил Ай Ем е успял с помощта на съвременни семпли и бийтове да възроди бисери като The Girl Is Mine и PYT (последното дори се е получило по-добре от оригинала). Далеч по-класни обаче са включванията на Ейкън и Фърги - рапърът не е пропуснал възможността да брандира тази емблематична тава и парчето Wanna Be Startin' Somethin' със своята запазена реплика Convict. Русокосата певица пък се вписва перфектно в песента Beat It и тракът звучи сякаш е създаван за дует на Фърги с Майкъл Джексън. Кенйе Уест пък има минимално вокално участие, но пък е продуцирал нова "ърбън" версия на Billie Jean.
Албумът Thriller 25 не може да се определи като някакво изключително заглавие в сравнение с оригинала - новите неща са свежи, но не кой знае колко гениални. Все пак проектът е добър повод да си припомним най-силните години на Майкъл Джексън и нещата, които продължават да вълнуват поколения и изпълнители, дори 25 години по-късно. И макар да се е превърнал в чудовищна карикатура, Джако завинаги ще остане Краля на попа - именно заради този албум.