"Когато видя улични музиканти независимо в кой град и в коя страна, веднага започвам да пея с тях. Това можеш да го напишеш за мен", казва Илина. Усмихва се широко и подхваща "Целувката на Ана" в акомпанимент на акордеонистите в градинката на Народния театър в София.

Илина Абаджиева е магистър по теология от "Харвард" и доктор (PhD) по теология и сравнителна религия от "Бостън колидж". През последните десет години изучава будизма, а преди това - православие, католицизъм, ислям, индуизъм, мистицизъм. В Америка учи и преподава 19 години, а сега се връща. С вяра и много идеи и желание. Иска да сподели наученото, защото "съм имала благословията да се уча от най-добрите, от най-големите специалисти". Ще води курсове в Нов български университет. На 27 март в НБУ ще изнесе лекцията "Духовни практики на тибетския будизъм".

Самоопределя се като православна християнка. Това обаче не й пречи да харесва будизма, да го практикува и преподава. В никакъв случай не трябва да отричаме сляпо мъдростта, скрита в различните духовни учения - е нейното убеждение.

"Будистката философия например е много практичен метод как да живеем по-добре живота си. Това е практическа философия как да страдаш по-малко, по-малко да се караш с близките си, как да станеш по-добър, обичащ не само себе си и любимия човек, а да разшириш диапазона на истинско обичане, на божествена любов към всички същества - към хората, животните, планетата. Защото планетата е едно цяло, всички ние сме вътре в това цяло и сме абсолютно взаимосвързани. Всичко, което обединява, е добро и всичко, което разединява, не може да бъде добро. Животът ни има смисъл само тогава, когато развиваме тези добродетели и ценности, които ни помагат да живеем по-добре, да бъдем по-щастливи и в хармония с всички останали същества."

Така мисли тя. И непрекъснато го доказва. Петнайсетгодишна заявява на майка си, че ще учи в "Харвард", a това e по времето на социалистическия режим, когато да напусне страната изглежда направо нереално. "Не знам откъде съм чула за "Харвард", знаех само, че това е "върхът на света", и казах, че ще отида там, без никаква идея как ще се случи", усмихва се Илина. По това време практикува Кастанеда - тича със затворени очи в тъмното през гората, за да развива интуицията си. Оттогава събира камъни с формата на сърца. Събира и след това ги подарява.

В "Харвард" е. Наистина се случва. С усилия, с късмет, може би с малко магия. Преди да стигне до САЩ, заминава за Дания, за да учи датски и най-вече за да чете Киркегор в оригинал. Като студентка в Софийския университет по немска, английска филология и скандинавистика разбира, че има места по програма за обмен. И въпреки че на никого не му се вярва, тя тръгва.

И това се сбъдва. Учи чужди езици от дете. Споменава дядо си, който бил ученик на Петър Дънов, знаел няколко езика и имал пет висши образования, както и прадядо си - доктор по класическа филология. Баща й повтарял: "Езиците ще ти отворят вратите и прозорците към света. Могат да ти вземат всичко, но не могат да ти вземат знанието." "Знанието е свобода", казва Илина. "Мога да постигна независимост, ако съм по-умна. Да надскоча ограниченията на режима."

Надскача ограниченията през 1988 г., когато заминава за Копенхаген. След това тръгва за Америка през есента на 1990 г. Родителите й влагат всичките си спестявания в нейния билет до САЩ, а от нея се очаква да успее да си намери стипендия и да продължи образованието си там. След много препятствия и когато стипендията изглежда невъзможна, чудото се случва, при това в "Харвард". Помага й професор Хелмут Кьостер, по думите й един от най-големите специалисти по Новия завет, който решава, че инвестициите в Илина си струват.

"Излязла съм от България, но никога не съм била с мисълта, че искам да остана някъде другаде да живея. Винаги съм знаела, че това е период, процес на обучение, на вътрешна трансформация, на подготовка." През всичките й учения, приключения, пътешествия знаела, че иска да събере знание и да го даде като камъчетата във формата на сърце.

Спомня си, че като ученичка имала навика да си говори с всички. Когато си тръгвала от училище по обед, често се прибирала към 5-6 часа, защото се спирала да говори с всеки на улицата. "Линче, ако говориш по пет минути с всеки, когото срещнеш по пътя, денят никога няма да ти стигне", казвал баща й. Тя обаче разпитвала всички за нещата, които им тежат, и се опитвала да помогне, да утеши. Казва, че това е първата й наука, науката да общува и да обича всички и тази наука е била много по-вълнуваща от уроците, които така или иначе запомняла веднага.

Апартаментът й, сгушен в стара кооперация в сърцето на София, прилича много на самата й личност. От една страна - винаги в центъра на събитията и готова за общуване с всички, а от друга - с възможност да остане насаме със себе си в гледката към задния двор или към божествата по стените.

Боси по чорапи стоим върху светлия килим в хола й. Илина ме "центрира" спрямо земята и небето - да съм леко приклекнала, с крака разтворени на ширината на раменете, а гърбът ми да е изправен. Не са минали и три-четири минути и краката ми започват да треперят. Тя стои по час в същата позиция, както е обучена от кунг-фу учителя й...

Портретът на баба й ни гледа от стената. Гледат ни и иконите на Света Богородица, на Исус, Учителя Петър Дънов, статуетките на Буда, Шива, снимките на учителите й лами в тибетски одежди. Няколко култури, няколко религии се срещат в дома й и това се случва някак естествено. На лекция пред монаси в тибетския университет в Индия Илина казала: Ако Исус и Буда се срещнат, те няма да имат проблем заедно, нито пък Майка Тереза и Ганди. Защото основните ценности, които те превъплъщават, се изразяват с една дума - любов.

След хапка сушен и леко нагарчащ джинджифил Илина продължава: "Проблемът не е навън, той е вътре в нас. Това значи, че ние можем сами да предотвратяваме голяма част от болестите, трудностите и страданията по пътя си."

Мечтата й е да създаде международен център в България - училище за хора от всички възрасти, от всички етноси и култури, но на високо академично ниво. "Бих поканила, това е мечтата ми, преподаватели, професори, будители и наставници от най-елитните световни университети, манастири, учебни заведения - Нобелови лауреати. Бих поканила моите учители."

Идеята й е в училището да се общува на 10-15 езика, да бъдат представени различните култури и традиции - етнически, фолклорни и духовни. Да се изучава широк спектър от дисциплини, философия на различните религии - будизъм, индуизъм, даоизъм, софизъм, кабала, както и орфизъм. Да се изучават и изкуства като музика, живопис, театър, както и различни спортове и форми на духовно, ментално, емоционално, психическо и физическо самоусъвършенствуване и развитие - йога, тай чи, кунг-фу. "В сърцето на това училище ще лежат здравословният живот, общуването и любовта."

Следващият семинар отворен за широка публика на Илина Абаджиева ще бъде на 27 март, четвъртък, 18:00 ч. зала 110, корпус 2, НБУ. Темата е "Духовни практики на тибетския будизъм".