"Ще се лее кръв"

(There Will Be Blood)

Режисьор: Пол Томас Андерсън

В ролите: Даниел Дей-Луис, Пол Дейно, Кевин ОКонър, Киърън Хайндс

Производство: САЩ, 2007 година

Жанр: драма

Времетраене: 158 минути

Разпространява: "Съни филмс"

Вдъхновен от романа "Петрол!" (1927) на Ъптон Синклер, филмът разказва историята на симпатичния, но безскрупулен Даниел Плейнвю (Дей-Луис), който в началото на ХХ век попада на нефтени находища в Калифорния и натрупва огромно състояние. Ала цената, която магнатът заплаща за приказното богатство и бездънната власт, се оказва твърде висока. Защото животът му, започнал като търсене на щастието, приключва в самота и ненавист...

Ще напомня само, че освен голям писател и яростен критик на социалната действителност в Щатите Синклер е и продуцент на киноепопеята "Да живее Мексико", която съветският режисьор Сергей Айзенщайн започва през 1931, но така и не довършва.

"Ще се лее кръв" бе най-номинираното заглавие за тазгодишните оскари - предложено бе за наградата в цели 8 (при това най-авторитетните) категории: най-добър филм, режисура, адаптиран сценарий (Пол Томас Андерсън), операторска работа, художествено оформление, филмов и звуков монтаж, най-добра водеща мъжка роля. Статуетката, връчвана всяка година от американската киноакадемия, докоснаха обаче само операторът Робърт Елсуит и актьорът Даниел Дей-Луис. Оскарът за изпълнителя на главната роля бе гарниран още със "Златен глобус", с наградите на лосанджелиската и нюйоркската критика, с най-авторитетните британски и ирландски отличия в света на екранното изкуство!

----------------------------

Утре Даниел Майкъл Блейк Дей-Луис има рожден ден - вижда бял свят на 29 април 1957 в Лондон. Баща му е поетът Сесил Дей-Луис, майка му - актрисата Джил Болкън, а дядо му (по майчина линия) - сър Майкъл Болкън (наставник на "ранния" Алфред Хичкок и отговарящ в края на 30-те за продукцията на прочутото киностудио "Илинг"). Навярно затова Даниел отрано проявява интерес към актьорския занаят. "Отрано" означава 13-годишен, когато, след като сменя няколко училища, тийнейджърът получава толкова незначителна роля, че името му дори не бива посочено в надписите на филма. Заглавието му обаче е "Неделя, проклета неделя" (1971), а режисьорът - значителният Джон Шлезинджър (само номиниран за "Оскар" с тази творба, но пък отличен с наградата за култовия "Среднощен каубой" две години преди това).

След този макар и скромен дебют момчето осъзнава, че ако иска да стане актьор, трябва да премине жестоките изпитания, на които бива подлаган всеки новак, осмелил се да прекрачи в храма на Мелпомена. И се записва в школата на бристолския театър "Олд Вик", пристъпва върху митичната сцена на Кралската Шекспирова компания, играе в "Хамлет" в Националния театър на Ейре, откъдето внезапно си тръгва (насред представление) поради "нервно изтощение"!

В първата половина на 80-те идват няколко покани за участия в телевизионни изработки - "Артемис 81", "Колко мили е до Вавилон?", "Брат ми Джонатан", като най-плодотворната от тях е ролята на Франц Кафка в "Застрахованият", но и за малки роли в големи филми - "Ганди" на Ричард Атънбъро и "Баунти" на Роджър Доналдсън (виж предишния брой).

Международното признание навестява Даниел Дей-Луис през 1986, когато два филма с негово "второстепенно" участие имат премиери в един и същ ден в Ню Йорк. В My Beautiful Laundrette на Стивън Фриърс актьорът играе улична отрепка, в "Стая с изглед" на Джеймс Айвъри е непоносим педант от Викторианската епоха. Разностранният му талант смайва и публиката, и критиците - нюйоркският кръжец на последните го удостоява с наградата за най-добър "вносен" актьор на годината! Настъпва времето за главните роли. И те идват!

Даниел играе във филма на американеца Филип Кауфман "Непоносимата лекота на битието", осъществен по романа на чеха Милан Кундера, адаптиран пък за екрана от французина Жан-Клод Кариер и заснет от знаменития швед Свен Никвист (дългогодишния оператор на Ингмар Бергман). Но похвалите, които получава за играта си в този филм Дей-Луис, бледнеят пред възторга, предизвикан от изпълнението му в "Моят ляв крак" (1989) на ирландеца Джим Шеридан. За превъплъщаването на ролята на страдащия от церебрална парализа писател и художник Кристи Браун актьорът бива отличен с първия си "Оскар"! Спечелва си и репутацията на един от най-завладяващите, най-възхваляваните, но и най-трудните за разбиране актьори на своето поколение. Плъзват легенди за пълното му сливане с образите, които претворява - как по време на снимките за "Моят ляв крак" настоявал да стои в инвалидната количка, дори когато камерата не работела; как, докато снимал "Последният мохикан", отказвал да пуши фабрично произведени цигари, предпочитайки ръчно свитите (характерни за ХVІІІ век, през който се развива действието на филма).

През 1993 "ирландската връзка" продължава с "В името на Отца", където героят му Джери Конлън бива погрешно обвинен в терористичен акт на ИРА. Отново разтърсващ филм, отново на Шеридан, отново привлечено внимание на "академиците" (но този път изразено "само" чрез номинация). Същата година запраща Дей-Луис в обятията на друг велик режисьор. Името му е Мартин Скорсезе, а заглавието на филма, който двамата създават - "Невинни години". В тази пищна екранизация актьорът отново изненадва, превъплъщавайки образа на мъж от висшето общество от началото на ХХ век.

Тригодишното отсъствие от екрана се приема като заслужена почивка, след която се появяват "Лов на вещици" (адаптация по пиесата на Артър Милър, възкресяваща историята за салемските вещици от ХVІІ век) и "Боксьорът" (третият му филм с Джим Шеридан), където Дей-Луис е бивш боксьор, който се опитва да уреди живота си след 14 години, прекарани в затвора заради контакти с ИРА.

И тук гръмва бомбата! Но тя не е заложена от терористите (патриотите) на Ирландската републиканска армия. А от самия живот. Неочаквано и за най-близките му хора Даниел Дей-Луис заменя бурния си екранен живот с този на прост занаятчия (обущар) във Флоренция. Период, забулен в тайна дори за всепроникващите британски медии. Краят на "обущарската ера" идва благодарение на усилията на Скорсезе, жадуващ актьора за новия си филм "Бандите на Ню Йорк" (2002), дълбоко убеден, че в негово лице е открил идеалния изпълнител за ролята на Бил Касапина. Следва познатото пълно потапяне в образа (до степен, при която понякога границите между реалността и фантазията се размиват), за да изплува поредната номинация за "Оскар". Останала обаче нематериализирана. За разлика от тази за ролята му в "Ще се лее кръв", който от днес тръгва премиерно по родните екрани, но вече донесъл приходи от 67 млн. (от последната Коледа до днес).