"Виното е форма на общуване" обобщава Иван Тодоров, след като е разказал за началото на изба "Тодоров". Историята на една национализирана изба минава през хобито на строителен предприемач, завършил Музикалната академия в Пловдив, вечерите с приятели, обичая им да събират различни вина и случайно споменатото село Брестовица, в което преди точно седем години Иван Тодоров купува избата на братя Андонови.

Както биха казали писателите - всичко започнало случайно. Всъщност, като се замислиш, не може да е било толкова случайно, след като Иван е завършил точно музикално училище, точно в центъра на Тракия и без никакви бизнес планове, както казва самият той, започва да произвежда вино.

Музикална академия завършва точно когато започват промените в България, след което по разпределение работи една година като преподавател по флейта в детска школа в Благоевград. "Тогава всеки търсеше някаква възможност и с един приятел регистрирахме фирма в Благоевград и започнахме да се занимаваме с всичко, което можеше да ни роди главата като идеи."

Точно по това време се подписва и спогодба между България и Германия и българите вече свободно могат да работят с вече обединената страна. Един от тези българи е и той - през 1991 г. "ентусиазирано", както казва, тръгват със съдружника си за Германия като подизпълнители на немски строителни фирми. Определя времето като много трудно и с много лишения, но успяват да си намерят добра.

"Това беше и истинското преминаване от сферата на изкуството в сферата на бизнеса, много рисков период, бяхме млади тогава, явно сме могли да минем през такива перипетии и да поемем този риск." Днес се обръща назад и казва, че ако знае какво го е очаквало, няма да повтори по този начин. "Явно сме били с желание да успеем и сме осъзнавали, че ще имаме трудности, които трябва да преодолеем."

Сега, когато говориш с него за това време, е трудно да си представиш, че няма отново да тръгне за Германия, че някога се е съмнявал в себе си, в решенията, които е вземал, или че не е бил сигурен в избора си. Всъщност спокойствието, афинитетът към музика, хубаво вино и приятното общуване може би идва от зодията му - Везни.

Две от най-трудните решения в живота му за свързани с музиката и виното - преди да замине за Германия, получава работна виза за Кипър и трябва да реши дали ще иде да свири там и да продължи да се занимава с музика, или ще започне "нещо, което не знаех къде ще свърши".

"Точно когато настъпи това време на промени, се сблъсках с действителността. И тогава се замислих, че ако продължа само в тази посока, вътрешно ще бъде удовлетворен, защото ще правя това, с което професионално съм искал да се занимавам. Но осъзнавах, че вече в чисто материален план едва ли ще се чувствам добре." Другото трудно решение е да напусне "Линднер ирис" през 2001 г. Решава обаче да продаде дела си и да започне да се занимава с винопроизводство. Това не се оказва толкова трудно, защото е по-обвързан емоционално с виното.

След като си говорил с Иван Тодоров за вино, не можеш да го отделиш от музиката и историята. Винарската изба в Брестовица е много символичен образ на цялата българска история - началото се губи някъде по полетата на Тракия, където много преди да има българска държава, се отглеждат лози и се прави вино. През 1945 г. братя Андонови основават изба в селото, която две години по-късно е национализирана от комунистите. Докато Иван Тодоров работи като много българи в чужбина през 90-те, избата е реституирана и до 2001 г. почти не функционира.

Когато я купува, вече е полуразрушена, но за няколко месеца успяват да отгледат и произведат първата реколта вино. Първата реколта, която всъщност няма цена и не е правена за продажба, но за нея получава поръчка за 600 бутилки. Това е и първото българско вино, което участва на изложбата "Винарис интернешънъл" във Франция. И печели сребърен медал. Сега Иван Тодоров е проконсул за България на Европейския рицарски орден на виното - организация за почитатели на виното със седалище в Австрия, която си поставя за цел да подпомага винената индустрия.

Ако говорим обаче за виното като бизнес - за Иван Тодоров то не е такова. Донякъде защото основната му работа е свързана със строителството, но много повече заради личното му усещане към виното като към нещо, което не можеш да отделиш от музиката, традициите, изкуството и общуването. От това се родила и идеята на "Галерия Тодоров", която "никъде не съществува реално, тя е само виртуална". Галерията всъщност е картини и скулптури на български автори, от ежегоден конкурс на винарската изба по темата "Философия на виното и живота от древността до днес". И тъй като не е забравил и собствените си студентски години, учредява фонд "Галерия на българските таланти", в който заедно с още двама партньори ще отпуска стипендии на студенти по изобразително изкуство и музика.

От Музикалната академия излиза със специалност "Флейта" и няколко месеца след като завършва, свири в "Бели, зелени, червени". "Това беше най-добрата джаз формация в Пловдив", обяснява Иван Тодоров. Когато се захваща със строителство, подарява флейтата на кръщелницата си и дълго време остава без музикален инструмент. Тя обаче далеч не е изместена в живота му от виното - при едно пътуване до винено изложение в Швейцария си купува инструмента, за който мечтае още като студент - "Мурамацу", на каквато свири и Джеймс Голоуей. Иван Тодоров казва за флейтиста, че е негов кумир. Вместо на изложението за вина и дегустации в Швейцария свири по четири часа на ден в магазина, за да си избере флейта. В близко време планира и "един музикален проект, преди всичко за удовлетворение за мен и шоу за приятели", но повече не издава за него.

На бюрото в офиса му в София, няма компютър, но има снимки на семейството му. Всъщност компютърът е лаптоп и още е в чантата си, усмихнато ми обяснява той. Семейството и приятелите са свързани с музиката - съпругата му е завършила също Музикалната академия в Пловдив със специалност "Народно пеене", а синът му сега започва да взема уроци по китара. "И двете ни деца са много музикални, но аз не съм настоявал да се занимават с музика." Засега дъщеря му взема уроци по рисуване, защото иска да се занимава с дизайн.

За модата във виното казва, че вече не се пият толкова традиционните дълго отлежавали френски вина. "Модерно и приятно е да се пият вина от Новия свят, защото така човек усеща наистина полъха на новото и младото. Това са вина, които внесоха доста голямо различие. В Стария свят виното беше доста наситено в дъх на дървесина заради дългото отлежаване в дъбови бъчви." Когато започва да се занимава с производство на вино, решава стилът му да е ориентиран към Новия свят, не към вината от Стария свят.

Не става дума и само за мода - този период като че ли е отминал, вече хората опитват повече нови неща, от Чили, Нова Зеландия, просто защото им е по-приятно. Няма начин България да не стане и моден район за Европа, колкото и на Франция да не й харесва, казва Иван Тодоров. Лично той пие вино всеки ден. А виното си подхожда с традиционна народна музика, с класическа и с джаз. Традиционна - защото и виното е традиция и се усеща добре с музиката на региона, в който е произведено. "Това е най-добрата симбиоза в комбинацията вино и музика", обобщава философията за пиене на хубавото вино.