Роберто Фонсека: На всеки мой концерт се появява дуендето
Роберто Фонсека е музикант, който няма как да остане незабелязан. Той е фигурата, която се запомняше на концертните изяви на формацията "Буена виста соушъл клъб" и тези на Ибрахим Ферер. Той е прекрасен пианист, личност и не на последно място шоумен. Той би могъл да се изразява само в класически кубински стил и да остане част от "Буена виста соушъл клъб", но това за Роберто не е приемливо - защото у него има вихър от идеи, които чакат своя ред.
Точно това се случва след смъртта на неговия ментор и приятел Ибрахим Ферер, чийто баладичен проект Mi Sueno Роберто завършва посмъртно. Впоследствие буквално за дни Роберто, неговата група и неколцина важни гост-музиканти - Омара Портуондо, Качаито Лопес, Мануел Гуахиро Мирабал и Мануел Галбан, записват проекта Zamazu. В него се усещат разнообразни стилови влияния - афро-кубински, джаз, бразилски, кабовердеански, ориенталски и дори класически. За него и неговата музика разговаряме непосредствено преди изявата му на живо в зала България на 17 май в рамките на фестивала "Джаз+".
Какво беше детството ви? Каква беше Куба тогава и каква е днес?
- Детството ми беше спокойно. Израснах в музикална семейна среда - много интензивна и много благонастроена. В семейство, пълно с любов. Куба винаги е била перлата на Карибите, където има много радост и музика.
Каква музика ви вдъхновява?
- Музиката, която изразява дълбоки чувства и която, като я слушаш, те отвежда в друго измерение. Няма значение стилът, нито страната, от която произхожда.
В новия ви албум Zamazu се преплитат елементи от различни стилове. Вие как бихте описал своята музика?
- Музиката ми е резултат от моите преживявания, опитвам се да разкажа живота си чрез музиката и най-вече се опитвам всеки, който я слуша, да бъде запленен и да я направи част от живота си. В музиката ми има влияния от Близкия изток, от Африка, от класическата музика, от джаза, джънгъл, дръм&бейс - въобще от живия ми опит, не си спомням, но някой ме бе нарекъл създателя на поп джаза.
Разкажете ни нещо интересно, което се случи по време на записите на Zamazu. На какво се забавлявахте най-много?
- За мен от момента, в който влязохме в студиото, всички мигове бяха много интензивни и интересни. Защото се стараехме да дадем от себе си максималното и вложихме цялата си душа и сърце в услуга на музиката, но наистина специален беше моментът, когато пуснахме гласа на Ибрахим Ферер в песента El Niejo. Усетих, че появата му не е била напразно.
Разкажете ни нещо за великите музиканти от "Буена виста соушъл клъб" и по-специално за Ибрахим Ферер?
- Да бъдеш с тях е все едно да докосваш небето с музиката, а Ибрахим… той е необикновена личност, която няма да забравя никога.
Как решихте да работите с фламенко китариста Висенте Амиго. Присъствието му в Congo Arabe придава ориенталското звучене в композицията.
- Решихме, че за тази песен неговото звучене е най-подходящо и неговата китара и енергия паснаха перфектно, именно от това имах нужда, към това се стремях, за да постигна ориенталската атмосфера.
Във фламенкото най-важното е да имаш дуенде. Ако го съотнесем към вашата музика - кога сте имал дуенде на сцената?
- Дуенде! Тази дума обяснява перфектно онази магия, онова изкуство… толкова трудно за обяснение и което се получава на сцената в определени случаи... Дуендето на моите концерти винаги се появява заради едно или друго нещо... Сигурен съм, че в България ще се получи и ще се забавляваме много заедно.