Donald Harrison

New York Cool: Live at the Blue Note Half Note /SMF

Джаз

**(*)

Серията лайв записи от Блу ноут на лейбъла Half Note запечатват изпълненията на едни от най-интересните джаз музиканти, свирещи на нюйоркската сцена днес.

Тук Рон Картър и Били Кобъм са партньори на саксофониста Доналд Харисън. В първото парче Body and Soul Харисън и Кобъм започват като дуо и когато впоследствие се включва и Картър, триото зазвучава като много по-голям ансамбъл. Тримата музиканти са достатъчно големи имена и имат оформен индивидуален стил, който се усеща във всяка композиция, без да пречи на общото хомогенно звучене. Харисън предлага свой прочит на пиесата The Theme от времето на The Jazz Messengers, която сега се нарича Harrisburg Address и е изпълнена с интензивни ритмически обрати. Триото свири и Easy Living на Орнет Коулман, а Ill Remember April и Star Eyes напомнят за времето на Чарли Паркър. Естествено и участниците допринасят за разнообразието на репертоара с няколко свои композиции, като най-впечатляващите са Third Plane на Рон Картър и Blues For Happy People на Доналд Харисън. За качеството на изпълнението свидетелстват бурните овации на публиката в края на сесията.

---------------------

Keith Jarrett, Gary Peacock & Jack DeJohnette

Setting Standards: New York Sessions

ECM Records/"Дюкян Меломан", 2008

джаз

****

Кийт Джарет Гери Пийкок и Джак Дежонет се срещат през януари 1983 в нюйоркското студио Power Station. Целта на тази среща е отново да разгледат американските песенни сборници, известни под името Great American Songbook. Композициите, включени в тези сборници от периода на 20-те до началото на 60-те години на миналия век, са над 1000 и често се превръщат в носители на импровизационните и стилистични идеи на много джазмени. Кийт Джарет се бе отдалечил от джаз сцената и интерпретацията на стандартите и няколкото предходни албума като Hymns And Spheres, Sacred Hymns, The Celestial Hawk и Invocations/The Moth And The Flame бяха с подчертано класическа и авангардна ориентация. Може би именно това отдалечаване е причина Джарет да погледне отново към класиката. Джарет и Дежонет се познават от 60-те от съвместната си работа при Чарлз Лойд и Гери Пийкок. Записите в студиото отнемат два дни. Идеята е била да се запише материал за един албум, но в крайна сметка се получават три. Standards Vol. 1 включва Meaning Of The Blues, All The Things You Are, It Never Entered My Mind, The Masquerade Is Over и God Bless The Child. Standards Vol. 2 се отличава с необичайно спокойствие и съвършен синхрон. Включените композиции са Moon And Sand, In Love In Vain, Never Let Me Go, If I Should Lose You и I Fall In Love Too Easily, а откриваща е една авторска композиция на Джарет - So Tender. Changes е третият албум, роден от сесиите в Power Station. Съдържа три композиции, които показват бъдещата посока на творчеството на пианиста Джарет. Публиката и критиката посрещат с възторг завръщането на Джарет към стандартите и албумите са отличени с доста награди. Сегашното издание на ECM е ремастер на оригиналните ленти, а трите албума са събрани в сет-бокс със заглавие Setting Standards: New York Sessions. Книжката, придружаваща изданието, съдържа снимки от студиото и подробен текст, посветен на триото и сесиите в студиото.

E_L_B

(Peter Erskine_Nguyen Le_Michel Benita)

Dream Flight

ACT/"Дюкян Меломан", 2008

джаз

***(*)

Името на тази формация, напомнящо по-скоро някакъв код или илюстрация на структура, ни внушава идеята за равнопоставеност. Предположението е доста точно, защото музикантите са включили в селекцията на материала, предназначен за този албум, само собствени композиции. Зад инициалите стоят имената на Питър Ърскин (барабани, тимпани, перкусия), Нгуен Ле (ел. китара, ефекти) и Мишел Бенита (бас). В допълнение като гост-музикант тук участва познатият ни от сътрудничеството с Георги Корназов френски саксофонист Стефан Гийом. Композициите са много различни като характер, лирични, емоционално-прочувствени или - напротив - изпълнени с напрежение и драматизъм. Работите са разположени стилово някъде по скалата между азиатски рок и фрий джаз, съчетаващи традиция с авангард. Саксофонът на Стефан Гийом добавя солидни порции бибоп, за да получим един завършен облик на продукция, търсеща бъдещия звук на джаза. Ако трябва да изберем едно парче, то това би била композицията на Питър Ърскин Kokopanitsa, отличаваща се с неравноделен размер и яростно китарно соло и вероятно вдъхновена от българските визити на Ърскин.