"Моята книга е зловеща, но аз съм весел", казва руският писател Дмитрий Глуховски, който в понеделник беше за кратко в София, за да представи пред публика романа си "Метро 2033", заглавие на издателство "Сиела". С две изречения той успява да разкаже сюжета на книгата си: "В романа се разказва как около 20 000 души оцеляват в метрото след ядрен апокалипсис. Но дори и при тези обстоятелства човекът остава верен на природата си - човекът винаги си остава човек.

Нито краят на света, нито глобалната катастрофа са в състояние да ни променят", твърди Глуховски. Според него фантастиката в своите най-стойностни проявления винаги е опит да се опише "различното", това, което стои зад пределите на човешкия опит и разбиране. И дава пример, че в руската фантастика от последните години - и в "Патрулите" на Сергей Лукяненко, и в "Тайният град" на Вадим Панов - темата за "различните" е застъпена толкова изчерпателно, че едва ли може да се каже нещо ново.

Излиза обаче, че книгата на Глуховски казва нещо различно, защото "Метро 2033" има голям успех, че по мотиви от него е създадена компютърна игра и се подготвя игрален филм. Преди обаче книгата му да излезе от печат и да стане бестселър, романът дълго се подвизава в мрежата - Глуховски пише части от него и ги пуска в своя блог, следи отзивите и коментарите прави поправки и пише следващите глави от романа.

"В началото издателите връщаха ръкописа. След това обаче аз впрегнах собствени сили и реших да си я публикувам сам. Създадох в интернет специален сайт, направих илюстрации и всичко необходимо, за да бъде интересна на почитателите на фантастиката. Първоначално посещенията бяха десет, след това станаха трийсет хиляди", разказва Глуховски.

Впрочем неговата биографията е почти толкова интересна, колкото и романът му. Живее близо пет години в Израел, една година в Германия и три във Франция. Работи за "Радио России", за "Дойче веле" и "Евронюз", бил е военен кореспондент в Абхазия и Израел. Част от митологията за него са подозренията на колегите му от "Евронюз", че е шпионин, защото просто "не може млад човек на 23 години да знае пет езика и да не работи в разузнаването".

Препоръката на Глуховски е романът му да не бъде четен просто като фантастика, а като многопластова книга - под различните слоеве могат да се открият не само приключения, екъшън, но и философия и сатира.