"Моето изкуство ли, какво искате да кажете за него? Нима мислите, че ще съумеете да обясните достойнствата на картината на онези, които не ги виждат?... Мога да открия най-силните и най-подходящите изрази, за да разтълкувам вложения от мен смисъл, и съм говорил на най-интелигентните хора за изкуството, но те не са го разбирали. Ала на други, които разбират, не са нужни думи, произнасях "хм, ха", и всичко е казано."

Това признание е на Едгар Дега, който, според критиците, е един от най-великите френски художници от XIX век.

"Дега" е най-новата книга от поредицата "Импресионистите разказват" на издателство "Бард". Луксозното издание включва не само много репродукции на рисунки, гравюри и картини, но и факсимилета на бележниците и писмата на художника.

Ричард Кендал пък се опитва да пресъздаде портрета на Дега като разказва не само очевидните факти от биографията му, но и включва в своя разказ и анекдоти и спомени на приятели, познати от неговия кръг. Както и много признания на самия художник, които го показват в истинската му светлина – понякога избухлив и невъздържан към критиците, но добър и предан към приятелите си. Той не е криел пристрастията си към словото и затова е оставил богат архив.

"Струва ми се, че ако искаш да бъдеш сериозен художник днес и да си извоюваш място или поне да гарантираш запазването в максимална степен простотата на образа, постоянно трябва да се уединяваш. Сякаш картините се създават като спекулации на фондовата борса макар и далеч от търканията между жадни за печалба хора. Човек има, така да се каже, толкова нужда от мнението и идеите на своя съсед, за да направи каквото и да е, колкото и тези бизнесмени от капитала на други, за да спечелят и стотинка. Цялата тази търговия с ума изостря ума и изопачава преценките", пише Дега в своите бележници.

Пол Валери пък си спомня: "Дега ми казваше: "Живопистта не е толкова трудна, когато не знаеш... Ала знаеш ли, вече е съвсем друго нещо!"

Преводът е на Марияна Николова.