****

Съвременните европейски пиано триа като "Торд Густавсен трио", e.s.t, "Марчин Вашилевски трио", това на Лоран да Вилд, Стефано Болани и Енрико Пиеранунци имат толкова различни физиономии, защото в по-голямата си част изпълняват оригинални композиции, които разширяват границите на понятието джаз. Преди няколко дни в София гостуваха музикантите от "Алборан трио", които изпълниха изцяло свои пиеси и доказаха твърдението, че пиано трио форматът има наистина неизчерпаеми възможности. Новият им, наскоро издаден албум Near Gale е продължение на заложената средиземноморска естетика от дебютния Meltemi. Заглавието означава седма степен по скалата на Бофор, точно преди урагана, когато вятърът е силен, но не разрушителен. Повечето от заглавията на пиесите са свързани с морски реалии и обяснението се крие във факта, че Паоло Палиага освен доктор по социология е и капитан на кораб. И доста уверено води своя кораб с лиричния басист Дино Контенти и многоликия ритмически Джиджи Биолкати. Пиесите в албума представят всеки един от музикантите в пълнота - Invariable Geometries илюстрира романтичния подход в изпълнението на Паоло Палиага в едно с ритмическото разнообразие, осигурено от Дино и Джиджи. Also Sprach Raul представя нетрадиционния перкусионен стил на Джиджи Биолкати, който е прекарал известно време в Африка, за да изучи тамошната традиция. Тримата музиканти имат оригинален и непреднамерен подход към импровизираната музика, не се страхуват от експеримента, но по-скоро акцентират върху мелодията и хармонията, без да се впуснат в излишно интелектуализиране

****

Вече неведнъж сме имали шанса да отбележим успехите на конгоанската група Konono No.1. Инструментариумът на музикантите се състои от електрически усилени ликембе, ръчно изработени микрофони, усилватели и един-два възголеми мегафона. Резултатът е смесица от традиционно базомбо и градски сукос, които звучат като някакъв футуристичен техно-пънк. Цялото име на групата е L'orchestre folklorique T.P. Konono N°1 de Mingiedi и е основана от таксиметровият шофьор и аматьор-музикант Мауанго Мингеди. През 2005, благодарение на издадения от Crammed албум Congotronics групата помете всички представи на европейската публика за това що е африканска музика. През 2006 музикантите взеха награда от BBC Radio 3 и интересът към тях рискуваше да ги остави без нито един ден за почивка. Групата официално съобщи, че няма да приема предложения за съвместни проекти и ремикси... с едно изключение - съвместната им работа с госпожа Гудмундсдоутир, по-известна като Бьорк и нейният нов албум Volta. През май и юни миналата година Konono No.1 успяха да посвирят и на живо с исландската изпълнителка, а след това си спретнаха и солидно турне. Едно от участията им бе на белгийският фестивал за глобална музика Couleur Cafй - записано и продуцирано от Венсант Кени, "откривателя" на основаната преди 30 години група. За тези от вас, които познават звука на групата, албумът едва ли ще е изненада, но определено предлага различен поглед върху тяхната музика, благодарение на спонтанно изсвирените хитове от албума Congotronics - Kule Kule или Mama Liza. Естествено, остатъкът от включения материал до момента не е издаван. Конгоанските Aphex Twin e само едно от имената, с което критиката награди Konono No.1.

****

За тези които познават суперфюжън групата Mezzoforte, името Волфганг Хафнер не представлява тайна - преди 18 години Алберт Мангелсдорф го открива за своята формация Passport и оттогава Хафнер работи с много величия от джаз, поп и дори рок сцената. През 2006 Хафнер издава собствения си проект Shapes, за който немската критика не спести суперлативи. Acoustic Shapes е концертната версия на този проект, появила се по неведомите прищевки на случайността. Хафнер замества в последният момент Ида Санд в турнето Jazz-Nights. За програмата Хафнер се спира на материала от последния си албум и така се появява тази концертна версия. За разлика от студийния вариант тук звученето е сведено до абсолютния минимум, а интерпретациите са изцяло акустични. Липсват каквито и да било електронни текстури и рок аранжименти - нещо, от което композициите на Хафнер само печелят, при това най-вече благодарение на спонтанните и наситени с емоция изпълнения. Парчетата са записани на живо в концертната зала на Берлинската филхармония и баденския Фестшпилхаус. Албумът е великолепен пример за високото ниво на немската джаз сцена.