Формат: CD

Една от най-важните музикални новини за изминалите седем дни безспорно е свързана с риалити надпреварата "Америкън айдъл". Победител в седмия сезон на тв шоуто стана Дейвид Кук, който спечели с 56 % от близо 97.5 млн. гласа на публиката (рекорд за шоуто до момента). На самия финал на тв предаването той изпълни песента The Time Of My Life (специално и предварително избрана за тържествения последен момент чрез конкурс сред композитори). Това се случи на 21 май, парчето бе издадено като дигитален сингъл на следващия ден, а на 23-ти вече бе достъпен във всички онлайн магазини. В края на седмицата това се превърна в най-тегленото парче в САЩ и оглави класацията Hot Digital Songs с 236 хил. продадени копия само за няколко дни. Тази цифра му гарантира и дебют на трета позиция в официалната класация за сингли отвъд океана, а в същото време младият певец стана абсолютен рекордьор за 17-годишната история на чарта, като успя да вкара цели 11 нови сингъла в топ 100 за седмицата. Това бяха записи на негови изпълнения от предишните епизоди на шоуто, които също могат да бъдат купени онлайн от феновете. Пожелаваме успех на Дейвид Кук в бъдеще, а след подобен летящ старт със сигурност можем да очакваме много. Да споменем все пак и финала на нашия "Мюзик айдъл", който започна като "фрийк шоу" (всъщност в крайна сметка вторият сезон ще се запомни най-вече с феномените "Кен лий", "Майкъл Джексън на кроасаните" и "Най-големия"), но пък за първи път у нас риалити шоу завърши така, както подобава - най-добрият спечели. Пожелаваме успех и на Тома, и дано остане в "по-тежкия" саунд.

"Америкън айдъл" обаче e институция, която е в състояние да окаже голямо влияние върху музикалната индустрия и дори върху хора, които са далеч от участие в ефира. Един от тези, които знаят най-добре това, е и нашият специален гост днес - Гевин Дегроу. Ако не сте чували това име до момента, няма страшно. Въпреки това изпълнителят вече е в "голямата игра", като може да се похвали с хит сингъл, сертифициран като двойно платинен, и записал дигитални продажби от над 400 хил. копия. Става въпрос за песента му I Don't Want To Be, която през 2003 г. попада в телевизионната тийн сапунка One Tree Hill, което пък автоматично я превръща в любима на аудиторията на сериала и дежурна в репертоара на участниците в "Америкън айдъл". Всъщност песента става толкова популярна, че тя е изпълнявана дори в "Аустрелиън айдъл" (австралийската версия на шоуто), както и в норвежкия формат на конкурса. Това е и най-големият успех на Гевин Дегроу до момента, така че спокойно можем да кажем, че той е поредната тв звезда на музикалния пазар, пробила благодарение на "докосване" от божествената и чудотворна ръка на "Америкън айдъл".

Ако си мислите, че 31-годишният певец и музикант е one-hit wonder, никак не бъркате. На гърба на единственото си успешно парче до момента той успя да издаде дебютния си албум Chariot, който дори бе продаден в над 1 млн. копия в САЩ. Явно впечатлени от тази цифра, шефовете на музиканта издадоха и преработка с бонус изпълнения на същия този проект. Сега, цели пет години по-късно, Гевин Дегроу издава своя втори албум. За да успее да се подмами публиката, която все още помни до известна степен името му, тавата е озаглавена на своя създател. Нищо чудно след няколко месеца да излезе и Best Of проект на певеца.

Можем да се шегуваме доста за сметка на момчето с китарата, което ни гостува днес, но пък няма как да подминем качествата му. Музикалните достойнства на новия му едноименен проект са доста приятна изненада, особено имайки предвид отсъствието му от върховете на чартовете. Стилът на нюйоркчанина пък е шумен, лиричен, романтичен и доста емоционален китарен поп-рок. Парчетата му звучат класически, но не в онзи изтъркан и скучен смисъл. Изразителният му глас, свежестта и енергията, които той вкарва в иначе простоватите мелодии, наистина пленяват. Твърде е вероятно никога повече да не чуете името на Гевин Дегроу, но пък албумът наистина си заслужава. Както вече се разбрахме, стилът е китарен поп-рок - някои песни са по-лирични, други експлозивни, общо взето, доста клиширан саунд, който обаче съдържа някаква скрита харизма и приятна свежест. Парчетата не са гениални, но са изключително приятни и ухото бързо развива зависимост към тях, а стилът е такъв, че би се харесал както на колежаните, така и на масовата аудитория докъм 50-те. Ако трябва да правим сравнения, песните на музиканта напомнят много тези на Maroon 5. Иначе самият Гевин е голям симпатяга - изглежда като по-големия брат на симпатичната съседка от горния етаж (примерно), свири обикновено в клубове, малки залички, молове, театри и тв шоута. Свеж "поет с китара", който искрено се забавлява с музиката, която прави, не драматизира, нито пък преиграва, но за сметка на това успява да създаде изключително уютна атмосфера и добро настроение. Албумът Gavin Degraw определено е една от големите приятни изненади на годината.