Дребният мошеник Стан (Шнайдър) изпада в паника, когато разбира, че ще трябва да лежи в затвора за измама. С цел да се подготви за очакващите го там изпитания той си наема учител по бойни изкуства. След време Стан се превръща в експерт по кунгфу, дълбоко убеден, че е готов да посрещне участта си. Ала когато попада зад решетките, младият мъж разбира, че нещата там не са такива, каквито е очаквал...

За подобни "сериозни" неща разказва комедията "Големият Стан", с която като режисьор дебютира вече 45-годишният популярен актьор Роб Шнайдър, познат от изпълненията си в "Европейско жиголо", "Животното", "Баща мечта", "Сам вкъщи 2"...

Роб Шнайдър обаче не е първият актьор, осмелил се да пристъпи от снимачната площадка към режисьорското кресло. Няма и да е последният. Още преди близо век крак провлачва Чарли Чаплин, последван в наши дни от Клинт Истууд, Кевин Костнър, Робърт Редфорд, Мел Гибсън, Уорън Бийти, Ричард Атънбъро, Кенет Брана, които можем да причислим към отличниците. По-скромни са постановъчните изяви на не по-малко именитите им колеги Пол Нюман, Том Ханкс, Робърт де Ниро, Антъни Хопкинс, Тим Робинс, Морган Фрийман... Защо е тази "смяна на местата"? Навярно заради успеха и "чистото изкуство", ако под това се подразбира признанието на членовете на киноакадемията, връчваща всяка година авторитетната награда "Оскар".

Защото се оказва (абсурдно, шокиращо!), че нито един от споменатата в началото "великолепна седморка" от "отличници" не е носител на актьорски "Оскар"! Кенет Брана изобщо не е докосвал легендарната статуетка, но е режисирал "Хенри V", "Много шум за нищо", "Франкенщайн", "Хамлет" - все признати от естетите и ценителите заглавия! Участвалият като изпълнител в над 72 филма Ричард Атънбъро има два "Оскара", но те са за "най-добър филм" (като продуцент) и за режисура (все за "Ганди" и все през 1982). Изпълнител на роли в около 30 филма, Уорън Бийти е номиниран 4 пъти в категорията "Най-добър актьор" (с "Бони и Клайд", "Небето може да почака", "Червените" и "Бъгси"), но има само един "Оскар" и той е за режисурата на "Червените"!

Суперзвездата Робърт Редфорд играе в над 60 филма, а е постановчик на десет пъти по-малко заглавия. Въпреки това още с дебюта си като режисьор на "Обикновени хора" (1980) е отличен за "най-добър" (през 1994 в същата категория бе номиниран и с "Куиз шоу"), докато за "Оскар" като актьор е предлаган само веднъж с "Ужилването". Подобна е ситуацията и с Кевин Костнър (оставил зад гърба си 40 филма), чиято звезда изгря с "Танцуващият с вълци" (1990), донесъл 7 "Оскаа", два от които лично за него - като продуцент и режисьор (парадоксално, но в категорията "Най-добър актьор" той си остана само с номинацията?!).

За половин век Клинт Истууд се е превъплъщавал в 65 филма и е режисирал 30. Оскарите му обаче са само четири - два за режисура ("Непростимо" и "Момиче за милиони") и два за продуцентство (същите заглавия). Завалията е предлаган само два пъти за най-добър актьор ("Непростимо" и "Момиче за милиони"), докато в другите категории това се е случвало 8 пъти, като в половината от случаите взема вече споменатите награди, а 4 пъти си остава с номинациите - и като режисьор, и като продуцент на най-добрия филм за съответната година (през 2003 с "Реката на тайните", а през 2006 с "Писма от Иво Джима").

Стигаме и до Мел Гибсън, който пък дори не е предлаган в актьорска категория (навярно защото е участвал "само" в 50 заглавия), но има 2 "Оскара" за "Смело сърце" (1995) - "режисьорски" и "продуцентски" (най-добър филм). Към "седморката" бихме могли (с известни уговорки) да добавим и името на Джордж Клуни, който има "Оскар" (за поддържащата си роля в "Сириана" през 2005), а и номинация за главната в "Майкъл Клейтън" (2007), като същевременно е предлаган (през 2005) за отличието и в "екзотични" за един актьор категории - най-добър режисьор и сценарист (все за "Лека нощ и късмет").

Що се отнася до другия аршин - парите, той недвусмислено доказва, че режисьорското кресло не е чак толкова меко. За това свидетелства инормацията в сп. "Варайъти", показваща приходите (в милиони долари) от първите режисьорски филми на някои от най-популярните американски актьори. Най-безспорен е успехът на Кевин Костнър и неговия "Танцуващият с вълци", донесъл 184.2 млн. долара печалба, 12 номинации и 7 оскара. Не са малко приходите и от дебютите на Форест Уитакър - "Сладка въздишка" (67 млн.), на Еди Мърфи - "Харлемски нощи" (60.9), на Дани де Вито - "Хвърли мама от влака" (57.9), и Робърт Редфорд - "Обикновени хора" (52.3).

Че режисьорският занаят не е лесен, показват резултатите от дебютите на Робърт де Ниро с "История от Бронкс" (17.3) и Антъни Хопкинс с "Август" (само 200 000 долара касов сбор). Списъкът може да бъде продължен с още имена и заглавия: Бил Мъри и "Бърза промяна" (15.3), Били Кристъл и "Г-н Съботна нощ" (13.4), Дан Айкройд и "От нищо нещо" (8.5), Тим Робинс и "Боб Робъртс" (4.5), Морган Фрийман и "Бофа" (70 000)...

В този ред на мисли Мел Гибсън е изключение. През 1993 той тръгна със скромния "Човекът без лице" и още по-скромните 24.8 млн., прескочи бариерата от 210 млн. със "Смело сърце" (75 събрани в САЩ и 135 по света), грабнал и 5 оскара, за да триумфира през 2004 със "Страстите Христови", чиито общи приходи удариха 612 млн.! Дали обаче Роб Шнайдър ще тръгне по този успешен път?