Заглавие: Flavors of Entanglement

Изпълнител: Аланис Морисет

Стил: рок/електроника

Формат: CD

Издател: "Орфей мюзик"

Колкото и странно да изглежда от позицията на времето, образът на Аланис Морисет завинаги ще остане онзи на чувствителната бунтарка, ексцентричното момиче с коса като водопад, налудничави навици и красив глас, създаден да омагьосва. Музиката й пък винаги е била едно цяло с нейните чувства, състояние и мисли. Ето защо е малко трудно да приемем новия й албум съвсем безрезервно - просто настроението и качествата на парчетата зависят изцяло от това, което й се случва. А тук нямаме поводи за радост - новина номер едно в последно време е раздялата й с Раян Рейнолдс - нещо, което няма как да не отчетем като факт. Песните в новия й албум, озаглавен Flavors of Entanglement, са писани именно по време на най-тежките моменти от вече бившата й връзка и за съжаление това си личи. Аланис Морисет никога не е била толкова зряла и в същото време толкова нещастна, но нейната мъка вече не е онова сладникаво момичешко разочарование, което отминава с края на песента и оставя лека усмивка след себе си. Лириката наистина е малко по-тежка и оставя своето леко негативно настроение върху самия проект.

От гледна точка на музиката и влиянията обаче Flavors of Entanglement е със сигурност най-силният и зрял албум на канадската певица. Това до голяма степен се дължи на новия продуцент, с когото тя работи - Гай Сигсуърт. Британецът, познат главно покрай електронния си проект Frou Frou, заедно с Имоуджен Хийп, стоящ зад част от парчетата на Бьорк и работил още с Бритни Спиърс, Мадона, Бебел Жилберто, Робин, "Шугабейбс" и други симпатични девойки. "Няма друг изпълнител - мъж или жена, който може да те прокара през подобно емоционално пътешествие, както Аланис може, казва Сигсуърт за работата си с канадската певица. Тя достига до 10-а степен по скалата на Рихтер и ние сме в епицентъра, може да се гневи или да бъде смирена; да бъде объркана или опустошително съкрушена; изгаряща от носталгия или просто чувствителна; жизнерадостна или обвиняваща себе си - всичко това в един албум!" Естествено, всички знаем за кой албум говори той - този, зад когото стои като продуцент.

Аланис Морисет започна кариерата си като наранена поп-рок принцеса, след това като че ли се успокои, бе щастлива, а песните й се размиха някъде между границата на сълзливите балади, романтичните китарни поп лиготии и някои фолк елементи, изграждащи й имидж на добро момиче.

Тук обаче музиката й е изключително изразителна и богата - има някои тежки китарни моменти, фолк и даже етно елементи, много денс и електроника заемки, раздвижени бийтове, стена от китарни рифове, море от преплитащи се оркестрални мелодии. Нищо общо с елементарния китарен поп-рок, който сме свикнали да слушаме от певицата. Това със сигурност е заслуга на мистър Сигсуърт, който е успял да улови настроението и мелодията и да им придаде нужния блясък, обем и звучене, които да бъдат подходящи за "голямото завръщане" на Аланис.

А тя все пак вече е на 34, така че освежаването в леко отнесена електроника-рок насока й придава повече ексцентричност, тайнственост и най-важното - изисканост и самоувереност. В първия момент се създава впечатлението, че това не е Аланис Морисет, но в крайна сметка гласът й е същият, като тук тя успява да се впише в някои нестандартни за нея стилове като хард-рок, ню-уейв, дори денс и електроника. Крайният резултат наистина е доста любопитен, макар че Flavors of Entanglement едва ли ще се превърне в любимото ми заглавие на годината. Промяната в звученето на певицата обаче бе задължителна, а насоката, в която е развит този албум, е доста добра и подходяща за изпълнителката.

 Едно от слабите звена тук е пилотният сингъл Underneath - драматично, безлично и сълзливо изпълнение, характерно за миналите проекти на Аланис. Сред моите фаворити са завладяващото Straitjacket, налудничавото Moratorium и по-отнесеното, но веселяшко Giggle Again For No Reason. Безспорно най-дълбокото и тежко изпълнение от албума е Versions Of Violence, което е истинско торнадо от емоции и звуци, но е по-трудно за възприемане. Приятно впечатление правят и уърлд елементите и инструментите, използвани в откриващото парче Citizen Of The Planet.