Роден на 3 юни 1947 в Лонг бийч, Калифорния, Джон Чарлс Дикстра е холивудски ветеран на екранните магии. Следва специалността индустриален дизайн, но се отдава на киното, което го омайва още от детските години. Всъщност голямата му любов е фантастиката. Ако изброим заглавията на филмите, в чието създаване участва, ще получим... историята на жанра през последните 35 години!

В тайните на "този странен занаят" го въвежда маестрото на спецефектите Дъглас Тръмбъл, с който младият Джон започва да работи още през 1972 върху Silent Running, чийто режисьор е Тръмбъл, а сценарист - Майкъл Чимино (легендарният постановчик на култовия "Ловецът на елени").

Успехите на групата от млади специалисти около Тръмбъл впечатлява Джордж Лукас и той наема екипа да работи върху "Звездни войни" (1977). Край калифорнийското градче Сан Рафаел биват скоростно построени сградите на "Индъстриал лайт & меджик" (ИЛМ) - фирма, специализирала се в изработката на сложни комбинирани снимки. Тъкмо там, върху площ от няколко квадратни метра, се "извършват" повечето трансгалактични пътешествия в "Звездни войни" (Star Wars).

Под ръководството на Дикстра, всепризнат съавтор на филма, "магьосниците" от ИЛМ (повечето от които според Лукас са "млади хора без особен опит") построяват около 75 различни минимакета на космически летателни средства. Най-малкият модел на звездолета "Хилядолетният сокол" е с диаметър на монета. Образците са поставени върху ос, около която могат да се движат. Така те биват заснети в различни положения, от всевъзможни гледни точки.

За да подсили въздействието на тези епизоди, Дикстра използва оригинални архивни кинокадри от Втората световна война, показващи самолети, участващи във въздушен бой. С помощта на компютър върху този документален материал впоследствие са нанесени контурите на футуристичните летателните апарати от филма. И още нещо много важно - в "Звездни войни" има цял епизод, недокоснат от човешка ръка. За първи път в историята на киното една сцена бива изградена напълно чрез синтезирани от компютър образи! Ето защо филмът и до днес се възприема като еталон за състоянието на кинематографичната техника в края на 70-те.

На 25 май 1977 по американските екрани (1750 на брой) се появява космическата приказка "Звездни войни". За да събере приходи от 780 млн. (които и днес й отреждат почетното 19-о място в списъка на най-касовите филми за всички времена), за да грабне цели 7 оскара, за да се превърне в легенда... Една от статуетките, раздавани всяка година от Американската киноакадемия, отива у Дикстра (тази за "визуални ефекти").

Връчен му бива и специален "технически" "Оскар" - за специално създадената от него уникална система за близко фотографиране, контролирано от компютър. Следват три номинации за наградата - през 1979 за "Стар трек: Филмът" на големия Робърт Уайз, през 1999 - за "Стюарт Литъл", през 2002 - за "Спайдърмен" (все в категорията "визуални ефекти").

През това време той бди върху триковете за телевизионните сериали "Бойна звезда "Галактика" (1978 - 1979), "Галактика 1980" (1980) и "Алиса в Страната на чудесата" (1985), както и за суперпродукциите "Нашественици от Марс" (1986), "Мащехата ми е извънземна" (1988), "Батман завинаги" (1995) и "Батман и Робин" (1997) на Джоуел Шумахер, "Спайдърмен 2" на Сам Рейми, за който през 2004 получава втория си "Оскар".

Джон Дикстра снима реклами, създава сюжети за видеоигри, допринася за разнообразяването на визуалните ефекти в киното. С негова помощ бива създадена технологията "син екран", позволяваща съчетаването на заснети на различни места кадри, а и на анимация с жива актьорска игра. От 1995 Дикстра е член на елитното Американско общество на операторите (ASC). Опитва силите си в режисурата със Sewer Shark и в продуцентството с "Бойна звезда "Галактика".

През 2011 предстои премиерата на поставяния в момента от него филм "Костенурката и Хипопотама". Крилатият му лаф: "Има три начина на снимане - бърз, добър и евтин. Но те никога не могат да се съчетаят едновременно. Успешно могат да се комбинират само два от тях, третият обаче винаги няма да се получава", би трябвало да бъде научен наизуст от всеки оператор. С две думи - съвременното кино щеше да бъде значително по-скучно и по-несъвършено технически без Джон Дикстра!