В старата обсерватория в Сидни разбираш колко космически незначителен си - една прашинка в невъобразимо огромната Вселена. Перспективата може да бъде възстановена единствено с бърза бира в бар "Глобус" и отлично парче говеждо филе в съседния ресторант "Галилео".

Обсерваторията предлага двучасова обиколка, на която се насладих една петъчна вечер. Тя започна от музея, където имаше такива джаджи като хронометър от ХІХ век, използван от Матю Флиндерс - първият изследовател, обиколил Австралия, или приемникът за първия телевизионен сигнал от Луната, насочен към сателитна чиния на австралийското радио през юли 1969 г.

После се отправихме на север към следващата си "спирка": Алфа Кентавър - най-близката звездна система и външна точка на Южния кръст. Докато невъоръженото око вижда само една зведа, телескопът разкрива две струи от светлина като приближаващи се фарове.

Продължихме с изследването на далечни галактики, подпомогнати от впечатляващо разбираемите обяснения на гида ни за това как работи Вселената. Завършихме с гледане на кратерите по смаляващия се полумесец на Луната, преди да се запътим към триизмерния филм "По-голямо от голямото". Това пренасяне от Луната до ръба на Вселената ме накара да се почуствам малък, незначителен и готов да изпия една бира.

До бирата водят няколкото стъпала до бар "Глобус". Обзаведен със скъпа мебелировка, библиотека и стенен часовник от дядово време, този бар, по-скоро приличащ на елитен клуб, създава настроение за грандвечеря. Бяхме четирима и ни заведоха до широка маса с удобна и огромна част за сядяне от едната й страна.

Готвачът Харунобу Инукай - обучен в добрите френски традиции, но с японска хрумвания, ни предложи богат избор. Започнах с купичка еленско със зеле, сервирано върху канапе от картофена салата. Канапето се срути, за да ми даде възможност да се насладя на уникалната смесица на вкусовете. В съседната чиния скаридите върху пюре от целина, полети със сос "Чорон", също бяха добра комбинация.

Японското влияние можеше да се усети в карпачото от риба тон с копър и домати, докато Италия ни намигна с големия морски рак и домашно направените шафранови фетучини. Всичко това беше гарнирано с бутилка от питанкен ризлинг "Гобелсбърг", реколта 2005 г. от Австрия за 62 долара.

Основното в менюто - свинско шкембе от черно бъркширско прасе, дойде в затворено стъклено гюведже. Вкусът отговаряше на ароматите, които то излъчваше. Да не говорим, че към него вървяха кардамонов сос и пролетни зеленчуци. На масата ни пристигна и относително трудното за намиране говеждо от Уагуи с картофено пюре, японски гъби и ловджийски сос, което впечталяваше както с размера, така и с вкуса.

Треската на тиган беше също хубава, особено с прилежащата й доматена рибена супа и освежаващата рикота. Трябва да призная не бях толкова впечатлен от пържения групър (вид риба) със скариди и гъби шитаке, полети с плодов сос, който ми дойде прекалено сладък. Всичко това обаче беше съпътствано от бутилка бургудско "Бруий" за 74 долара.

Десертите - тирамису, шоколадов фондан, медна и шафранена пана кота, и цитрусов триолет - бяха на ниво.

С две думи, ако тръгнете сега за Сидни, това са двете места, където можете да прекарате класическа европейски зимен следобед с чай или чаша прекрасно вино, преди да продължите с вечеря, смесваща атмосферата на "Ориент експрес" с австралийската реалност.