Изпълнител: Alkaline Trio

Стил: алтърнатив/пънк/имо

Формат: CD

Издател: "Виталити мюзик"

Скучната откъм нови албуми музикална седмица ни дава възможност да обърнем внимание на една по-ъндърграунд банда, която обаче наистина си заслужава. Всъщност Alkaline Trio са доста популярни, но са от тези групи, които така и не успяват да достигнат до широката публика в страни като България. Момчетата са на сцената вече от около 12 години, но чак сега имаме по-сериозен повод да си поговорим за тях. Свикнали сме да обсъждаме биографията на банди, които благодарение на случайност, продуцентски нюх или добър онлайн съпорт стават звезди от нищото и украсяват кориците на списанията още след първия си сингъл. Нашите герои днес обаче са пълната противоположност на това явление - те правят своята музика и бавно, постепенно и съвсем заслужено достигат до голямата популярност и комерсиалния успех.

Agony & Irony се нарича техният нов албум, който е шести в дискографията им, и в същото време дебютен за мейджър лейбъл. Естествено, след като вече имат зад гърба си голяма компания, те успяха да превърнат новата си тава в най-успешната до момента - тя дебютира на 13-а позиция в официалния чарт на "Билборд" - най-високото място, заемано от проект на бандата до момента. Фактът, че записват за Epic, съвсем нормално се отрази малко на саунда на новите им парчета, но все пак всичко е в рамките на допустимото и промяната е почти незабележима. Тук идва и въпросът за стила, в който Alkaline Trio се подвизават - по принцип до момента групата попадаше в нишата межди поп-пънка и пънк рока, а покрай промото на новата им тава се прокраднаха категоризации като "флагманите на съвременния имо-пънк". В крайна сметка истината е някъде по средата - темпото е бързо, мелодиите са меланхолични и мелодични, китарите варират между индирок и софткор, а лириката със сигурност е най-имо елементът тук - водещите теми са свързани с любовта, самотата, раздялата, алкохола, наркотиците и смъртта. В случая можем да включим в употреба вечната максима - когато не знаеш как да определиш даден стил в рок музиката, наречи го алтърнатив. И всъщност ще бъдем доста близко до истината. Алтърнатив с имо-пънк елементи пък приключва темата за саунда на Alkaline Trio. И все пак да чуем мнението на "поета": "Искахме да запишем хардрок тава с много елементи от пънк корените си, но също така и нещо, което да звучи химново и синг-а-лонг", споделя фронтменът Мат Скиба за новия материал на бандата. Трябва да отбележа, че целите им са постигнати - човек може да запее с цяло гърло почти всяка песен от новия им албум, а в същото време инструменталът звучи завършен, обемен и грандиозен.

Въпреки че не пропуснах да отбележа темите, засягащи лириката на момчетата, трябва да призная, че текстовете не са никак депресирани или абстрактни, а са представени по един доста жив и остроумен начин, като почти във всяко парче е пълно с двусмислия. Песните в Agony & Irony са 11 и както можем да очакваме, звучат по-изчистено и убедително от досегашния материал на момчетата - основната заслуга за това със сигурност е на новата голяма компания, която желае да ошлайфа саунда на новото си ъндърграунд украшение. Може би някои по-отнесени, както и други по-агресивни моменти липсват, но това определено са си Alkaline Trio, малко по-лъскави от предишната им тава - Crimson. Трябва да знаете обаче, че от първо слушане почти няма шанс да харесате албума Agony & Irony. След време обаче с изненада ще откриете, че си тананикате всяка една от песните. Тук наистина няма слабо парче, а проектът не писва бързо и с всяка следващо слушане става все по-убедителен и добър. Един от най-симпатичните елементи е перфектната комбинация между минорни инструментални акорди и високи вокали, а въпреки по-меланхоличното звучене, албумът е изпълнен със скрита енергия. Ако пък мелодичният пънкрок или комерсиалният алтърнатив са сред предпочитаните от вас стилове, съществува реална възможност да се влюбите в Agony & Irony. Внимавайте обаче, защото момчетата от Alkaline Trio не са по сериозните връзки и като нищо ще ви зарежат без предупреждение. А за добро или лошо не може да се намери банда, която да ги замести качествено.

Ако не откриете общи теми и хобита обаче, парчетата, които задължително трябва да чуете са Help Me, Love Love Kiss Kiss, Ruin It и I Found A Way.