Светът е олимпиада, Банско - jazz fest. Откриха се в един и същи ден, с различна тържественост. Банско този път мина без традиционното шествие на музикантите по главната улица. Но началото, както винаги, беше с бенд - Биг бендът на Националното радио с диригент Янко Миладинов.

Не се осъществи замисълът да се открие бюст-паметникът на Вили Казасян, а Васил Петров да изпълни неговото парче "Джаз в Банско" (в семейството му не намерили нотите), но на два пъти беше отдадена минута почит към легендарния диригент на бенда на радиото.

По традиция атмосферата в Банско е приятелска, творческа, лежерна. Като че основните участници не са се разделяли от предишните 10 издания или не се виждат за първи път. Познати и нови имена се завъртат на откритата сцена (за мнозина сраснала се вече с мястото си на площада), вече има и втора - "Роял тауърс". Както обикновено е претъпкано с музикални маниаци, ентусиасти с предпочитания към планинска джаз ваканция и голямо количество чужденци, които бисират, танцуват, отмерват в такт, много снимат и естествено пият бира.

"Банско е специален град, със световен облик. Сцената е широко отворена за изпълнители, а по големите фестивали, знаете, между хората циркулира такава енергия…", казва Диран Тавиджан от известната македонска група "Тавиджан брадърс". Тук са за втори път, вече и с вокалистката Ева.

Заедно с прочутия си баща, барабаниста Гарабед Тавиджан (който направи набързо една страхотна перкусия върху три стари тенджери), са обходили Европа, САЩ: "Отиваме в Лондон за два концерта, след това заминаваме за Япония." За тях джазът е начин на живот, на изразяване, открили са си и формулата - "по-добре да си автентичен".

"Искаме да преразкажем песента, а не да я изпеем дословно." Изказването е по повод "Море сокол пие" и дискусията македонска ли е или българска, преминала през разликата в ритмиката, смесването на етностни елементи, интерпретацията и на края консенсуса: "Музиката е една, няма разлика в националностите. И българите я пеят, и македонците - балканска музика." Последните парчета на "Тавиджан брадърс" са записани в Ню Йорк, съчетават македонска и арменска традиционна с модерни джаз стилове, а с появата и на Теодосий Спасов в албума се наслагват български привкус.

За първи път тази година на феста има японско присъствие. Саксофонистът Суун Ким е и композитор, учил е при Орнет Коулман, бащата на free jazz-а. Тук е със своя група. Кейко Борйесон пък е загърбила класическото пиано от периода си в Лос Анжелис и от 15 години е потопена в джаза. На публиката предлага елегантен суинг с бибоп.

"България свързвах единствено с розовото масло, но в Банско съм изненадана от красивата природа", каза на кратката си пресконференция. Планината пък й отвърна със среднощен дъждовен потоп по време на концерта, смяна в закритата зала на читалището и възможността със Суун Ким да подгреят страхотното полско "Йоахим Менцел трио".