След като миналата година се появи филмът "Неудобната истина", донесъл на авторите си две награди "Оскар" и Нобелова награда за мир на Ал Гор, сега е ред и на книгата.

 "Във всяко кътче от земното кълбо – по суша и вода, в топящия се лед и изчезващия сняг, по време на жеги и суши, в окото на урагана и сълзите на бежанците – светът се сблъсква с все повече доказателства, че естественият цикъл на природата драстично се променя", пише бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор.

Политикът, известен повече с екологичните си каузи, с лекциите, които изнася, посветени на глобалното затопляне и с призивите си, че всеки трябва да помисли в какво състояние ще остави света след себе си, в тази книга е пределно откровен.

"Осъзнах, че освен смъртта и данъците, има поне още един неизбежен факт – това, че човечеството е причинило глобалното затопляне не е просто вярно, но опасността нараства все повече и то с темпове, които превърнаха този факт в световен проблем", пише той.

Признава си, че идеята за написването на книгата е първа, а едва след това идва предложението да се направи филм.

"Трипър (съпругата ми) ми предложи да напиша един нов вид книга със снимки и графики, която да е достъпна до широкия читател и да комбинира елементи от презентацията ми и новия материал, който бях събрал през последните няколко години", обяснява Ал Гор.

И е истина, че фактите понякога са по-красноречиви, когато са изложени като снимков материал. Защото обясненията как се топят глетчерите са едно, а фактите съвсем друго.

Ал Гор показва как са изглеждали ледникът "Роне" и прочутият хотел "Белведере" в Щвейцария през 1906 г. на стара пощенска картичка. На снимка, направена през 2003 г. се вижда, че хотелът си е на мястото, но от ледникът няма и следа. Същото се е случило и с глетчера "Росег" в Швейцария, с "Адамело" в Италия, с глетчера "Упсала" в Патагония, Аржентина, който за 75 години почти е изчезнал.

Дори онези, които търсят политически подтекст в написването на книгата или в направата на филма "Неудобната истина", трябва да признаят, че фактите не могат да бъдат отречени - през последните десетилетия всички сме свидетели на промяна в климата.

Примерите, които дава Ал Гор са повече от красноречиви – пресъхване на езера, поява на все по-силни урагани и тайфуни, наводнения и суши, цъфтене на водорасли в океаните, благодарение на замърсяването на водите, топене на полярните ледове, размразяване на пермафроста – почвата, която винаги остава замръзнала, на север от Арктическия кръг, масовото измиране на кораловите рифове...

"Може би изглежда, че промените в климата се случват бавно, въпреки че в действителност се приближават със скоростта на светлината и настояват за извънредни мерки. Китайският израз за криза се състои от два символа. Първият е символ за опасност, а вторият означава благоприятна възможност. Нека не забравяме това", пише Ал Гор.

В книгата си той споделя лични моменти – как злополука с най-малкото му дете преди близо двайсет години, го изкарва от равновесие и става причина да преосмисли живота си. Според думите му тогава той разбира, че важните неща в живота на човек се броят на пръстите на ръцете му и всеки може да бъде щастлив, когато прекарва повече време с близките си хора, прави неща, които му носят удоволствие и се намира сред природата. Разказва за обиколките си по света, за дивото къмпингуване със съпругата си преди повече от трийсет години, за катеренето по върхове със семейството си и изнасянето на лекции в различни университети.

Колкото до "Неудобната истина – проблемът за глобалното затопляне и какво можем да направим за решаването му", Ал Гор си признава, че това не е най-забавната книга. Но поне е красноречива.

Томчето включва повече от 200 цветни снимки и графики и близо триста страници обяснения как светът се променя. А това не може да остави никого равнодушен.

Заглавието е на "Младинска книга", а добрият превод – на Нина Минкова.