Че освен че са групи, свириха и в един ден на фестивала "Сигет" в Будапеща по различен, красив и запомнящ се начин.

Дали заради последователността в която пяха, заради кръженето от сцена на сцена, или заради самата атмосфера на остров Обудай, където се провежда събитието, но те "разкъртиха" леко закостенялото от жегата в София съзнание и дадоха свобода. Дори да ти се прииска да станеш островитянин.

Първа започна Ройшийн Мърфи (Roisin Murphy), бившата вокалистка на група "Moloko". Тя излезе на главната сцена точно навреме и не спря да пее през следващите час и половина. Беше енергична и за всяка песен си слагаше различен аксесоар или тоалет. Червена шапка, лилаво сако, сива рокля. Без да спира да пее и танцува.

"За мен е важно да правя добри албуми и да бъда горда и доволна от тях", каза Мърфи на пресконференцията след концерта. Тя ще е щастлива, ако са успешни, но  не това е първата й цел. Тя спокойно коментира и честата смяна на тоалетите: "Получавам много неща от тук и там, което е страхотно, защото не ми се налага да купувам нищо." След това поиска да си тръгне, за да види "какво толкова има за гледане на R.E.M".

Ами да, какво толкова може да се види на R.E.M?! По-скоро - всичко. Защото независимо дали ти харесва новият албум, или си романтично настроен към старите неща, R.E.M правят страхотно заредена музика. Те пишат сами текстовете си и да ги видиш на живо заедно с толкова много хора и след толкова много изтъркани касетки,  е неописуемо. Независимо къде си застанал, големите монитори на т. нар. главна сцена не ти позволяват да изпуснеш нито едно от странните, но пластични движения на Майкъл Стайп - вокалиста на групата. Критиката определя текстовете му като сюрреалистични, но това звучи прекалено претенциозно за група като R.E.M.

"Всеки тук, идва от друго място, което скоро ще забрави..."- част от текста на "Supernatural Superserious". И ако това е сюрреалистично, публиката го приема, защото концертът на REM те кара да забравиш от къде си дошъл, какво трябва да правиш и кога да си тръгнеш.

В края на вечерта, малко преди да свършат REM, се връщаме към нещо познато. "Остава" остават същите, където и да ги чуеш. С нов и по-различен английски албум, те напълниха цялoто пространство около сцена A 38 (на "Сигет" има над 40 сцени) и свириха над час и половина. Не пропуснаха и да изпеят някои от песните си на български. Концертът беше енергичен, див и зареден, защото "Остава" не спряха нито за миг, не се влачеха по сцената и общуваха с хората пред тях през цялото време. Това място им отиваше и те се държаха така, сякаш обитават острова от много отдавна.

Накрая остават спомените, умората от неспирното танцуване и усещането, че си бил на музикален остров, макар и за няколко часа... останалото са подробности.