****(*)

Понякога в джаза се случва музиканти, срещащи се за пръв път, да създадат толкова хармонични и цялостно звучащи проекти, сякаш са работили заедно в продължение на години. Новият албум на Yellowjackets е точно такъв пример. Това е първият албум на формацията за последните 15 години, в който присъства китарист. Става въпрос, разбира се, за четирикратно номинирания за "Грами" Майк Стърн в колаборация с гореупоменатите двукратни носители на същата награда. Срещата се състоя през лятото на 2007 г. по време на джаз фестивала в Монреал, а нещата са се получили толкова добре, че Майк и Yellowjackets решават да запишат албум. Въпреки или по-скоро поради факта, че Yellowjackets като формация съществуват повече от 25 години, трудно може да повярваме колко много участието на Стърн е променило тяхното звучене. Музикантите около Боб Минцер оставят за солата на своя гост обширни пространства в композициите си и едновременно с това звучат необичайно екзалтирано благодарение на твърдия, на границата на невротичното звук от китарата на Стърн. Неговите екстремни звукови каскади се редуват с лирични мелодии и квазиимпресионистични музикалните текстури. Откриващо парче в албума е една композиция на Минцер, наречена Falken's Maze - енергична и комплексно звучаща, в която е намерено място за изява на всеки от музикантите. Майк Стърн е включил две свои композиции - синкопираното Double Nickel и една мелодична балада, наречена Dreams Go. Кийбордистът Ръсел Феранте и басистът Джими Хаслип също участват със свои работи. Ключовата дума тук е фюжън и няма никакво съмнение, че това не само е един от най-добрите албуми на Yellowjackets изобщо, но и притежава потенциала за още едно трето поред "Грами" за групата.

Джордж Дюк става популярен като продуцент още през 70-те. Той е отговорен за доста хитове на Ал Жиро, неговата братовчедка Дайън Рийвс също често прибягва до услугите му. Като кийбордист Джордж Дюк също има впечатляващи изяви и ако трябва да споменем само една, то това ще е участието му в Mothers Of Invention на великия Франк Запа. Въпреки тази дългогодишна музикална кариера на Дюк винаги ще се намери място и за още един дебют и в конкретния случай това е първият му албум за лейбъла Heads Up. Ако попитаме музиканта как би описал съдържанието на албума в един ред, отговорът вероятно ще е: "Фънкът на новото столетие!" За да отбележи подобаващо реновирането на стила, Дюк е събрал впечатляващ списък от гости: Шийла И, Крисчън Макбрайд, Джил Скот, Уа Уа Уотсън, Вини Колаюта, Тийна Мари, Рейчъл Ферел и още много други. Dukey Treats може да се разглежда и като албум, отдаващ почит на фънка, и в този план на мисли никак не е случайно стиловото разнообразие на композициите, както и бляскавите имена, включени тук като гости. Спокойно може да се твърди, че тук Джордж Дюк съвсем безконфликтно успява да събере фънк, соул и джаз, но все пак в крайна сметка важното е, че музиката се дели на два вида - много добра и не особено добра, и музиката в Dukey Treats категорично е от първия вид.

Конча Буйка е с африкански корени, но е родена в Палма де Майорка и днес вече за нея се говори много. Стилът й е смесица от фламенко, джаз, фънк и кубинско болеро, понякога гарнирано с фина електроника. Започва кариерата си, пеейки лек поп-джаз репертоар из баровете на Палма де Майорка, минава през имитация на Тина Търнър в баровете в Лас Вегас, за да се върне в Барселона и да бъде забелязана от Хавиер Лимон. Междувременно записва и парчето Jaleo за албума на Truеby Trio Elevator Music. Конча, освен че има характерен дълбок глас е и с талант на композитор и аранжор. И това проличава още в първия й издаден диск. В албума Mestizuo тя предлага интересен поглед към известни джаз стандарти като Misty на Ерол Гарнър, Autumn Leaves и Bye Bye Blackbird, както и свои парчета като Buika La Planette, и то само под пиано съпровода на Жакоб Суреда. Чувствен вокал, изразително изпълнение и лирично пиано - това може да се чуе в Mestizuo.