Тази седмица ще започнем с небрежен поглед към това как стоят нещата на музикалния фронт откъм лейбълите. В България нещата са ясни - попфолкът е организиран в две ядра, а на поп и рок сцената всеки изпълнител/група, която е узряла дo момента да успява да намери средства за промоция на творчеството си, си има собствен "рекърдс". Тъй като почти липсва продукция, способна да издържи и на една минута ротация извън пределите на България, то последните са напълно доволни от това да "се самоиздават", или по-скоро да успяват да си спечелят малко радио- и тв ефир, който евентуално да генерира интерес, и покани за участия. Така в две изречения стоят нещата у нас. Всичко останало като музика, което представлява може би около 80% от потенциала на изкуството като ресурси и талант, остава в графата "ъндърграунд". Именно там обаче е изключително интересно и все повече артисти и банди започват да се обвиняват в своеобразни "лейбъли" и "крюта" - особено в хардкор, хип-хоп и метъл музиката. Според мен в следващите... да речем пет години "палачинката" леко ще започне да се обръща и ще станем свидетели на истински бум на независимите лейбъли, които ще освежат скучната музикална картинка.

В световен мащаб независимите лейбъли са изключително силни, в повечето случаи успяват да работят изключително успешно и с мейджър компаниите, а в крайна сметка от това са доволни всички страни. Въпреки това малките играчи до голяма степен остават предани на първоначалната си аудитория и стила, с който се занимават, като постоянно инвестират в нови имена в жанра и са близо до публиката. В последните години една от любимите ми компании е Fueled By Ramen. А в последните месеци те почти нямат слаб рилийз - успяха да запишат топ 10 албуми и сингли със суперуспешни банди като Panic At The Disco, The Academy Is... Cute Is What We Aim For, Cobra Starship и Paramore. Както сами разбирате, стилът на бандите варира между инди, алтърнатив, поп-пънк и имо музиката. Няма нищо изненадващо - един от основателите на компанията (преди 10 години) е Вини Фиорело от Less Than Jake. Първоначално лейбълът стартира като обединение на приятели с цел да помогнат за популяризирането на собствените си и нови банди, а само за няколко години се превръщат в уважаван играч, който на практика няма неуспешен проект.

Героите ни днес също са част от лейбъла Fueled By Ramen, наричат се Gym Class Heroes и нашумяха преди около година покрай големия си хит Cupid's Chokehold. Сега те издават и своя четвърти студиен албум, озаглавен The Quilt. Бандата най-често попада в неясната стилова характеристика "алтърнатив хип-хоп" и е сравнявана с имена като The Roots и N.E.R.D. Ако ги наречем алтърнатив рап, то те със сигурност са хип-хоп групата с най-много поп-рок звучене и инди проекта с най-много райминг. Трябва да призная обаче, че Gym Class Heroes наистина нямат адекватен музикален аналог на сцената. Саундът им е познат, но в същото време не звучи като нищо известно до момента. Дори не съм склонен да ги нарека хип-хоп проект. По-скоро те са инди-поп банда, която носи нахакания рап attitude, леко "лузърското" излъчване на гръндж момчетата, пънк-рок настроението, фънки блясъка и мелодията на поп музиката. Така стилистката на Gym Class Heroes изглежда горе-долу подредена.

Новият им албум събира най-доброто от всичките гореспоменати стилове и е наистина неочаквано приятен. В тавата The Quilt няма слабо парче, а имайки предвид афинитета ми към инди-поп музиката и любовта към хип-хопа, този проект няма да слезе дълго време от плеъра ми. Ако обаче сте голям фен само на някой от тези два стила, съм сигурен, че тавата няма да представлява никакъв интерес за вас. Всъщност битката рап-алтърнатив тук е съвсем като Ин и Ян и продължава и на продуцентско ниво - половината от траковете са продуцирани от Патрик Стъмп - китарист и вокал на поп-пънк бандата Fall Out Boy, който се явява и нещо като откривател и духовен баща на момчетата от Gym Class Heroes. Логично изпълненията, в които той има участие, са с по-рок звучене. Четири от песните тук пък са дело на хип-хоп тандема Cool & Dre, отговорен за хитовете на The Game, Ja Rule, Lil Wayne и др. Двете най-добри парчета в албума The Quilt обаче са Cookie Jar и Kissin Ears, зад които стои самият Трики Стюърт. Сред гост-изпълнителите пък впечатление прави присъствието на британската суперзвезда Естел, Бъста Раймс, Пати Креш и Патрик Стъмп. Както вече споменах, тук няма слабо изпълнение, но има песен, която изпъква с класи над останалите още от първото слушане, и това е Cookie Jar.