В понеделник вечерта тръгна най-големият организиран досега у нас истински театрален танцов фестивал Sofia Dance Week със спектакъла на френската компания CIA 111. Обявени за новите фаворити на Пина Бауш, компанията е основана през 1999 г. от Аурелиан Бори и Фил Солтаноф, признати за бащи на кинетичния театър, т.е. комбинация от театър, танц, акробатика, жонглиране, оптически илюзии, музика, видеопрожекции и всичко това без текст. Спектакълът "От плюс до минус безкрайност", пристигащ направо от фестивала БИТЕФ, зашеметява представите ни за възможностите на въображението, пространството и театъра - архитектура и геометрия, вълшебство и цирк, видеоигри и танц са слети в 70-минутно "парти за очите".

Довечера се представят най-успешната млада българска компания Kinesthetic Project в театър "Сфумато" с двата спектакъла по 30 минути Imago и Void. Танцов, движенчески, визуален, кинетичен, мултимедиен, експресивен, професионален - всички тези определения важат за спектаклите на Виолета Витанова и Станислав Генадиев - единствените, които бяха поканени да представят младия съвременен български танцов театър в рамките на фестивала.Участието на "Арабеск", трупата, създадена през 1967 г. от Маргарита Арнаудова, е със спектакъла "Прозрението на камъка" по хореография на Боряна Сечанова. Вдъхновено от норвежкия скулптор Густав Вигеланд, "Прозрението на камъка" можем да гледаме на 26-и в театър София.

На същата сцена ще се играят още два спектакъла от програмата на фестивала. Утре вечер компанията Зiplak Аyaklar ("Чъплак Аяклар" от Турция) & C Dans C (Франция) ще ни запознаят с най-доброто в турския съвременен танцов театър, включващ в себе си театър, видео, игра със сценографията и експеримент с текста. Комбинацията от френската трупа, която използва хип-хоп, скреч, поп, брейк, и турски диджей с нюх към турско ретро диско, мръсен електрофънк и хаус са в основата на представлението. Спектакълът Engin-ar има и сюжет - простичък, както ни уведомяват организаторите, но многопластов. Действието се развива по време на парти - има осем души, диван, любов, връзки, табута и тела, които правят думите излишни...

Другото голямо събитие на фестивала е участието на Jean-Claude Gallotta - Groupe Emile Dubois (Франция) отново в театър София на 25 септември. Името на режисьора-хореограф Жан-Клод Галота е емблема в танцовия театър. Сливане на класическо и модерно, използване на множество сюжети, афинитетът му към азиатската култура и работата му с различни поколения танцьори са определящи за Галота. В соловия спектакъл "Безспирната", създаден през 1999 г. в рамките на Авиньонския фестивал, централна роля играе Хи-Джин Ким, съчетала в себе си азиатската грация и ритъм.

Единственото представление, което ще можем да видим два пъти на 27 и 28 септември в Народния театър, е "Огледалото" на танцовата компания от Белгия Ultima Vez. Опасен, ожесточен, конфликтен, агресивен и силно емоционален - това са част от определенията за продуктите на белгийския хореограф Вим Вандеркийбъс, основал трупата през 1986 г. Хореограф, актьор, фотограф, оператор, Вим Вандеркийбъс съчетава агресивното, инстинктивното, връзката с животинското - тялото и духа и авангардната музика на Дейвид Бърн (Talking Heads) и Франк Запа. Последният продукт "Огледалото" е от седем сцени, емблематични за историята на трупата, превърнали я в легенда. Сред тях е и първата им постановка тухлената провокация "Това, което тялото не помни", в която някой мята тухла, друг се дръпва в последния момент, трети я хваща...

Закриването на фестивала е на 29 септември в НДК със спектакъла на италианската танцова компания Aterballetto с представлението, вплело класическите и модерните традиции в танца "Ромео и Жулиета". Мащабното представление, в което участват 20 души, огромни вентилатори, гигантски блокове и множество Ромеовци и Жулиети, носещи каски и екипировки, интерпретират класическата тема за любовта като бойно поле. Италианската трупа е създадена в края на 70-те години и е първата танцова компания в Италия, която успява да съществува извън традициите на операта, като се превръщат в запазена марка на съвременния танц в страната си.

Фестивалът Sofia Dance Week постави амбициозно начало с първото си издание. За седмица публиката ще може да се огледа в световните образци, създадени от мултикомпилативни личности, артикулиращи сценичните изкуства като игра с пространствата и човешките физически възможности, и най-вече използването на визуалното въображение като общ код.