Довечера Софийската филхармония открива 80-ия си сезон с две имена: Марин Големинов и Веско Пантелеев-Ешкенази. Симфониците ще отбележат 100-годишнината на известния композитор с едно от рядко изпълняваните му крупни творби - Симфония №2, създадено 1966 г.

Марин Големинов е представител за българския национален стил в световното музикално разнообразие и на новата българска музика - животът му е разположен през целия ХХ век. Всеки може да посочи поне едно произведение от богатото му творчество: за любителите на балета това определено е "Нестинарка" ("Нестинарския танц" се превърна в една от най-изпълняваните български творби по света). За почитателите на операта - "Ивайло" или "Зографът Захарий", на хоровото изкуство може би акапелата "Луд гидия". Произведенията му обхващат почти всички жанрове, написани са в нетрадиционна звучност и за най-разнообразни състави: за симфоничен, камерен и струнен оркестър; хорови и солови песни или за глас с оркестър; камерна музика. Затова са в постоянния репертоар на българските изпълнители.

Юбилейната година на академик Марин Големинов е отразена в годишния календар на ЮНЕСКО. У нас е акцент в програмите на почти всички музикални състави и фестивали. Преди ден прозвуча световната премиера на сина на композитора - Михаил Големинов (авангардист, композитор и пианист) на музикалните празници "Марин Големинов" в родния му Кюстендил. Във всеки от концертите на сезона "Софийски солисти" са включили по една творба на Марин Големинов. С емблематичните "Симфонични вариации по тема от Добри Христов" под диригентството на Росен Миланов, открива на 13 октомври своя сезон Новият симфоничен оркестър. А на 5 ноември Софийската опера е подготвила голям концерт. Два дни по-късно е теоретичната конференция, подготвена от БАН и Съюза на българските композитори. Междувременно режисьорът Петър Одаджиев спечели конкурса на Националния филмов център за филм, посветен на 100-годишнината на Марин Големинов с проекта "Една отсечка време". Снимките започват през октомври в Париж и Мюнхен, където Марин Големинов е учил и специализирал. Да не забравяме, че той е носител и на голямата Хердерова награда на Виенския университет още през 1976 г.