Доктор Стоян Лазаров e 40-годишен, научен сътрудник първа степен в Института по зоология към БАН, арахнолог. Признавам си, че след цялото това изреждане единственото, което ми хрумва, е, че подобен човек вероятно се занимава с животни, забива карфици върху насекоми и пише доклади за вредата и ползата от тях.

Следвам го по охлузените тъмни коридори на института миг след като пресичам жълтите павета пред Руската църква. Спускаме се в мазетата, напоени с животинска миризма, стотици клетки, плъхове, а после змии, игуани, огромни крилати хлебарки, космати тарантули, пулсиращи жаби с дневно меню - скакалци и костенурка.

"Това е Крум, най-добрият актьор", казва Стоян. В ръцете си държа сив плъх с трескав поглед. Крум се е снимал в пет филма и е на година и половина, ще живее още толкова, но по думите на Стоян го очаква охолен и топъл живот, пълен със звездни срещи, защото е артистичен, мил и много умен. "А това е кралска змия, някога такава змия е била използвана за гривна от Клеопатра, защото може с часове да прекара увита на ръката" - продължава Стоян, докато разгъва добре охранената змия от терариума. Спомних си за един приятел, страстен фен на змиите, който веднъж почти с родителска вина отбеляза, че любимата му боа е напълняла и ще я постави на диета, а аз не виждах нищо повече от дълго влечуго.

Трябваха ми две години, за да осъзная, че това е наистина любов, че няма нищо странно в това да превърнеш дома си в зоологическа градина, двете ти деца да се къпят с крокодили, а жена ти да открие гарга във фризера и да го приеме хладнокръвно. Стоян е арахнолог, т.е. специалист по паяци. Някога през 1993 г. сам си избира да се профилира към тях, преди това страстта му е била насочена към влечуги и земноводни.

Всъщност всичко започва от една локва, в детството му се е сторила огромна, пълна с жаби, попови лъжички, водни бръмбари, които систематично пренасял вкъщи, а после отглеждал в легени и бурканчета. Река Луда Яна в родния му град Панагюрище е следващият обект за изучаване. Къщата се напълнила със змии, а роднините с потрес и с разбиране се опитвали да улавят бегълците.

Само два часа в живота си предава зоологията, когато родителите му препоръчват да учи медицина, но след краткото колебание избира Софийския университет. Днес любовта към животните му е донесла престиж сред научните среди, участия в над 40 филма с неговите любимци и спечелен проект през ноември да отвори

Оказва се, че паяците в момента са в биологичен прогрес, процъфтяваща група, в която има над 40 хиляди вида, а в България са хиляда. Именно чрез паяците един зоолог може да преживее романтичния си период, т.е. да открие за науката нови видове - обяснява ми Стоян, който е арахнологът, открил десет нови вида паяци в България. Повечето ги кръщава с имената на български владетели, а целта е по този начин да разкаже на световната наука каква история е имала България.

Той е един най-сладкодумните разказвачи, които познавам. Без да се усетя, съм въведена в сапунените сериали на паяците. Така разбирам, че паякът mirabilis има странни подходи при ухажването на женската - улавя муха, опакова я и й я дава като сватбен подарък, той се възползва от концентрацията върху мухата и изпълнява мъжките си задължения.

Но в много случаи това приключва бързо и младоженецът открадва подаръка си и изчезва. Другият мъжки номер е да опакова вече изяден деликатес и да измами булката с фалшив подарък - нищо човешко не им е чуждо. Преди години съпругата на Стоян получава най-екзотичния подарък - нов вид паяк, открит от Стоян, който кръщава с нейното име Александра, а цялото име на иначе мъжкия паяк е Harpactea Alexandrae - в превод означава Пиратка Александра, защото е от групата на свирепите хищници - казва съпругата на Стоян с въпросителен поглед към него.

Запознават се на снимачна площадка, в която той участва със сто и двайсет плъха, които до финала на снимките се размножили до 200. "От джобовете му стърчаха глави и опашки - разказва Александра - и не предполагах, че ще се омъжа за човек, който се разхожда с двайсет плъха по себе си или че ще возя един ден децата си в кола с 80 змии."

Днес домът на Лазарови е истински терариум - там има пет змии, варан, агама, осем плъха, огромен аквариум с риби. Стоян

Много от бъдещите актьори нощуват в дома им. Александра спокойно разказва за еднометровия крокодил, който цяла нощ се разхождал в хола, за да не му е тясно и да не се депресира преди снимките, за десетките тлъсти мухи, които изпуснали в къщата и часове ги ловели, за китайското мишле, което открива в чантата си на път за работа, за змията, която точно в този момент е избягала отново, за хладилника, винаги пълен с екземпляри, ценни за науката, за това, че децата й (на пет и три години) вместо с хвърчила предпочитат да си играят с жаби, гущери и змии, за експедициите сред природата, най-често пещерите, в които поставят формалинови капани за гущери и насекоми с цел да се изследват.

"Един ден реших, че и аз дължа нещо на паяците." Така Стоян обосновава и последния си проект, с който създава първия музей на паяците в света. Той ще се реализира още през ноември и по условия ще е на открито в центъра на София. В музея ще присъстват видовете паяци на България и най-вече тези, с които човек всеки ден се сблъсква, а те са около 20 вида. Към тях ще има текстове, с които ще запознаят хората с групата на паяците и най-интересните истории от поведението им.

Музеят ще е подвижен и ще обиколи цялата страна, а в него ще се изложат и рисунки на 30 деца от SOS училищата в село Дрен. Така разбирам за още едно занимание на Стоян - желанието му да зарази с любовта към зоологията и децата, като води зелени училища в планината, разказва за земноводните, безгръбначните, птиците и т.н. Отделно от това преподава зоология в частно училище и е горд, че неговите ученици са единствените, които са виждали в часовете по зоология толкова видове живи крокодилчета, игуани, тарантули и змии.

Докато ми разказва, отново събира багаж. Този път заминава за Франкфурт с учителя му Христо Делчев. Ще преглеждат колекцията на Сенгенберския музей, където ходят всяка есен. Оказва се, че учените там са се посветили изцяло на изследване на джунглите, тъй като техните правителства спонсорират точно такива проекти и в момента има глад за хора, които познават европейската арахнофауна.

Затова той и Христо Делчев ходят със знанията си да определят техните колекции, събирани от 300 години. "Те са богати и могат да си позволят да ни поканят и платят да им свършим научната работа", казва Стоян. Какво е положението в България? Българските проекти са, разбира се, слабо финансирани и средствата стигат едва за разходите по пътуване, като обикновено останалото си плащат сами.

За мен това звучи твърде идеалистично, но Стоян твърди, че никой от известните зоолози не работи за пари. "Трябва да имаш вътрешна мотивация, за да се занимаваш с наука - за пари не се прави." Естествено се питам как сътрудник на БАН с по-ниска заплата от тези на учителите може достатъчно да се мотивира. Стоян ми отвръща, че именно чрез науката е

да обиколи екзотични места и да изследва непознати видове, да стъпи на остров Крит - родното място на любимия му автор - Казандзакис, да отиде на симпозиум в Сао Пауло (Бразилия), да изучи пещерите на Южна Европа и т.н.

Стоян за секунда се отклонява от разговора и се провиква: "Децата са при терариума, пак ще избягат змиите."

Спомням си, че преди години ми звънна късно вечерта с молбата да закарам два заека гиганти на снимачна площадка с неговата кола. На следващата сутрин в шест се намирах в колата, пропаднала в канавка с откраднат капак и два огромни бели заека. Мислих си известно време, че човек много трябва да обича животните, че май нещо не е наред с всичката тази любов към паяци и твари. Още по-странно ми беше, че след час се намирах в снимачен хамбар и тичах след два заека и че май нищо всъщност не разбирах от любовта към животните.

Стоян обаче е от хората, които за кратко време те влюбват в странностите на гущерите, лошия характер на боата, в личния му терариум, кротките китайски мишлета и свиненосата змия със зурличка. Той е един от най-забавните и увлекателни разказвачи, пълен с енергия и хумор, далеч от представата за лудия учен с мрежа за пеперуди в ръка. И в същото време той е откривател на цели десет нови вида паяци, създал първия арахномузей, преподавател по зоология, един от тримата арахнолози в България.