Рок звездите може да са известни с това, че обикновено самочувствието им е малко по-голямо от реалните им талант и умения, но това като че ли изглежда съвсем нормално. В последните години вече на никого не му правят впечатление и самовлюбените изказвания на братята Галахър, и особено техните коментари относно колегите им. Всъщност Oasis може и да не са най-великата банда на света, но в последно време са известни единствено с това, че се мислят за най-добрата актуална група в света. Наистина, въпреки че преди повече от 10 години те изгубиха "Битката за брит попа" срещу Blur, в момента са най-големите живи легенди в стила, а след като преди година получиха награда Brit за значителен принос към изкуството, е трудно някой да успее да опровергае публично доминацията им. В началото на годината пък първите два албума на бандата заеха челните две места във фенската класация за най-велики английски записи за всички времена.

Всъщност, ако трябва да бъда честен, съвсем не се сещам кога точно стана тази "легендарна" трансформация. Към края на 90-те години на миналия век момчетата имаха зад гърба си три суперуспешни албума (Definitely Maybe, (What's The Story) Morning Glory и Be Here Now), няколко наистина големи хита, които все още са любими на много хора и бъдещето пред тях изглеждаше повече от блестящо. Новото хилядолетие обаче дойде с комерсиално разочароващия нов албум Standing On The Shoulders Of Giants. Последваха два съвсем обикновени албума - Heathen Chemistry (2002 г.) и Don't Believe the Truth (2005), които до известна степен бяха утешителна награда за феновете, но всъщност нищо кой знае какво. След този, можем да наречем, слаб период само за 3 години Oasis успяха да си спечелят статут на втората по важност британска банда в историята след The Beatles. Всъщност логичното обяснение на този странен брит поп феномен е доста объркващо, но все пак говорим за Великобритания. Та в последните няколко години можем да кажем, че се случи истинската смяна на поколенията в брит попа, брит рока и алтърнатив музиката на Острова. Оказа се, че новите герои на сцената обаче имат един и същ вдъхновител - именно Oasis, които в края на 90-те със своите наистина велики парчета са накарали съвременните музиканти (които тогава са били тийнейджъри), да вземат инструмента в ръце.

Ето защо сега трябва да посрещнем с нужното уважение и новия албум на манчестърци - Dig Out Your Soul, който е и седми в тяхната дискография. Проектът едва ли се нуждае от много обяснителни бележки - стилът на Oasis не претърпява почти никакви трансформации през годините, което до известна степен им помага много. Без да се интересуват какво се случва на съвременната сцена, братята Галахър ни представят 11 чисто нови парчета в много добре познатия стил, който едва ли може да се сбърка. Разбира се, не липсват и някои подобрения - като цяло тук бандата звучи много по-мощно, мащабно и на места грубо. Саундът тук е малко по-тежък от обикновено и това се усеща още от откриващото парче Bag It Up. Може би най-доброто изпълнение пък е пилотният сингъл The Shock Of The Lightning, който наистина навява спомени за средата на 90-те и харизмата, с която Oasis спечелиха популярността си. Следващото изпълнение - I'm Outta Time (Get Off Your) - пък е по-меланхолично и лирично, но също притежава голям потенциал да се превърне в едно от новите любими на феновете изпълнения. Личният ми топ 3 на тавата се допълва от The Turning, което е най-изчистеното откъм звуци и структура парче. Колкото и странно да звучи, един от най-разпознаваемите гласове в британската музика - този на Лиъм Галахър, като че ли звучи на места малко променен. Феновете обаче няма за какво да се притесняват - Dig Out Your Soul е приютил 11 класически за Oasis парчета, които може и да не са най-доброто, правено от бандата, но със сигурност не разочароват.