Той се казва Боян Монтеро и рисува със замах. Неприлично млад е - 10 клас, косата му е сплетена в расти и носи тениска със семейство Симпсън. Във вторник се откри първата му самостоятелна изложба в галерия "Дебют", където са показани негови картини, колажи и пластики. Изложбата се казва "Игра". За картините си казва, че всяко нещо в тях има смисъл, но винаги по пътя на асоциациите.

Прекрасна е графиката му с кокошки и къщи в Копривщица. Тя идеално би паснала на книжка като "Емил от Льонеберя". Весел е и колажът с циркови клоуни насред изрезки от вестник. Четирите му платна, спускащи се от тавана до пода, са неговият Екслибрис - или т.нар. му заявяване пред света. И някъде по тях е подписът му с големи печатни букви - БОЯН. "Заврънтулките не ми отиват." Понякога е Б. Монтеро, но засега е Боян.

Изложбата си заслужава не само с картините си, а защото авторът й се е погрижил и за пространството. "Искам не само да минеш и заминеш, а да ти е интересно, да можеш да седнеш, да ти е забавно." Там ще откриете малка масичка, нощна лампа, два стола, на които човек да седне и на спокойствие да разгледа илюстрираните от него книжки-акордеон "Ние врабчетата".

Фамилията Монтеро идва от Латинска Америка. Бащата на Боян е мексиканец, който е плод на любовта между французин и индианка, срещнали се по земите на Мексико. Майката на Боян е българка, която го отвежда в Китай и там остават десет години - достатъчни, за да проговори той мандарин. Може би заради мексиканската си жилка харесва много Фрида Кало и Диего Ривера. Харесва му и Хундертвасер.

Засега стилът на Боян Монтеро е неопределен - той експериментира и иска да пробва от всичко. Учи графика в Национално училище за изящни изкуства "Илия Петров", но обича скулптура, графика и живопис. Така е и в изложбата му. Обича да рисува от покрива на сгради - например с гледка към "Александър Невски" или Сточна гара.

Той е от художниците, които се привързват към нещата си. Дотолкова, че ако не му харесват, не може да ги хвърли, и затова рисува отгоре. По този повод картините му имат много цветове. Засега не ги продава, защото му е трудно да се раздели с тях. "Ако ми дадат 1000 лева или ако ми дадат къща на Хаваите - да. Не обичам да продавам работите си. По-скоро искам да ги подарявам", казва Боян.

В бъдеще възнамерява да става известен с картините и изкуството, което създава. И още - да се занимава с актьорско майсторство и с пеене.