Формално на тази Кинопанорама разделите са азиатско, американско независимо, британско, българско, документално, италианско, руско, френско кино, музикални филми, танго, анимация, Барселона и фестивал на фестивалите. Най-силни и интересни са програмите азиатско и американско независимо кино, от останалите ще отбележа само по един - моят личен избор.

Френско - "В класната стая", който спечели "Златната палма" в Кан тази година. Въпреки че френски филми не гледам от "Доберман" насам, за този обаче ще уважа палмата.

Фестивал на фестивалите - "Ом Шанти Ом" - да, странно е, но аз давам един паунд от плътта си за неоткрит боливудски шедьовър. В никакъв случай филма на Мадона - Гай Ричи се разведе заради него.

Танго - който и да е от трите, ще са приятно озвучени два часа.

Руско - както знаем, от тук често излизат прозрения. Сигурен залог е "Ирония на съдбата. Продължението" с режисьора на предишния - Елдар Рязанов - в малка роля и под режисурата на "батюшка государ" на вампирския екшън Тимур Бекмамбетов ("Нощен и Дневен патрул", "Неуловим").

Музикални филми - тук естествено се оставяте на това дали харесвате Стоунс, Джордж Майкъл, боса нова или Йорданка Христова. Последното обаче е изкушаващо пикантно.

Италианско - "Брат ми е единствено дете" ми е препоръчан от доверен човек, "Гомор" може да направи гореща връзка с боклука и мафията в София и Неапол.

Документално - "Команданте" на Оливър Стоун за Кастро, за да го сравня с новия му за Буш "W.". Интересно е също как ще го преведат на български. Ще гледам и "Мустафа" за Кемал Ататюрк, защото всеки път, когато съм в Истанбул, го благославям за въвеждането на латиницата.

Българско - дочух, че "Нощ в София" за нощните клубове е сочен. Сценарист е кинокритичката на в. "Култура" Геновева Димитрова. Любопитно е да се види, независимо дали е провал или откритие.

Британско - ако в тази винаги силна секция трябва да препоръчам само един, то ще е "Това е Англия" (2006). За скинари. Но важен.

Барселона - излишно е да го казвам - "Вики Кристина Барселона", и то не заради Уди Алън, а заради Хавиер Бардем.

Анимация - много ясно - "Ходещият замък на Хаул". Ако не сте гледали филм на Миядзаки - задължителен, ако сте гледали - сами си знаете.

Азиатско кино Все още оттам идват странни приливи на романтика, метафизика, меланхолия и декоративен екшън.

И накрая, на всяка цена "Пепелта на времето: режисьорска версия" - единственият "вуксия" (приказно кунгфу) филм на Уон Кар Вай, деликатно повлиял всичките тигри, дракони, кинжали и герои. И с най-красивия самоубиец - Лесли Чън ("Сбогом, спътнице моя).

Американското независимо кино в скоро време може да се окаже голяма рядкост, защото големите студиа затварят специализираните си подразделения и всички се ориентират към гарантирани печалби. Тази година и оскарите много вероятно ще заложат на популярни филми с големи приходи.

Така че предлагам да се заредим с поп културно настроение, да пропуснем голямо количество от социално ангажираните независими филми, изпъстрени със суров хумор и драматично напрежение. Както и "Грейс няма да се върне", защото трябва да имаме известни съмнения за Джон Кюсак като вдовец, чиято жена е загинала в Ирак, въпреки наградата на публиката от Сънданс, което обикновено е много добра индикация.

И да скочим направо на двата бойни филма. "Кечистът" със "Златен лъв" от Венеция. Дарън Ароновски малко се изложи с "Фонтанът", но "Реквием за един сън" (2000) се вряза завинаги. А и това е голямото завръщане на Мики Рурк още от "Син сити".

Уейн Уан ("Дим" и "До посиняване") се представя с два филма, които ще са добре дошли, ако се окажете със свободни 2 часа, особено "Хиляда години молитви".

За десерт - Be Kind Rewind на Мишел Гондри с Джак Блек и Мос Деф - малък, шантав и предизвикал мода да се правят домашни версии на прочути филми - т.нар. Sweeded. Дори да не гледате филма, хвърлете поглед на тези в youtube.

http://www.youtube.com/watch?v=ZHig0ii86yc,

http://www.youtube.com/watch?v=ZdUEIsNi0_8&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=_qEWhrjYg_o&feature=related

Забележка към организаторите, или това, което липсва: вчера открих в нета един от любимите ми филми - "Дива" на Жан-Жак Бенекс (от 1981), и си дадох сметка, че киномания означава и пристрастеност към някои стари филми, които си спомняш смътно, но си сигурен, че навремето са променили живота ти. Защо в програмата никога няма филми от последните 10, 20, 30 години? Знам отговора - защото 22-та световна кинопанорама не включва ретроспективи - но като зрител бих се възползвала от доза носталгия.

Същото се отнася и до жанровите филми - като класически филми на ужасите, хонконгските брутални гангстери, нови уестърни, литературни адаптации. Една голяма липса е "Падането" (The Fall, 2006) на Тарсем Сингх, която е фантастично заснета история по сценария на "Йо-хо-хо" на Валери Петров и който беше разпространен в Щатите със специалната препоръка на Дейвид Финчър и Спайк Джоунз. Като казах Спайк Джоунз и се сетих, че вместо "Изгори след прочитане" на братя Коен - които от страх да не ги вземат пак на сериозно са направили пълен фарс - аз бих гледала "Синекдоха, Ню Йорк" на Чарли Кауфман (сценаристът на "Адаптация" и "Блясъкът на чистия ум").