Take 6:The Standard Heads Up/"Дюкян Меломан", 2008 вокален джаз **** |
Пред нас е един от най-впечатляващите вокални албуми в джаза, албум, който ще остави диря след себе си, защото в него вокалните титани Take 6 правят една красива разходка с най-интересните и емблематични фигури из историята на джаз стандарта. Носители на 10 награди "Грами", 10 награди "Доув" и една "Соул Трейн", Take 6 записват за пръв път в лейбъла Heads Up, и то именно този зашеметяващ репертоар - Straighten Up and Fly Right, A-Tisket, A-Tasket, Someone To Watch Over Me, Whats Going On и Windmills of Your Mind. Този проект представя групата в малко по-различна светлина, но задачата, която вокалистите си поставят, преди да започнат работата по албума, е той да бъде най-добрият: "Когато започваме работа по даден проект или просто правим следващата стъпка в нашата кариера, не се страхуваме да кажем "хей, хайде да поместим планината, хайде да направим нещо велико", заявява един от основателите на групата, Клод Макнайт. Take 6 се появяват на световната сцена като изпълнители на традиционни спиричуъли и новокомпозирани госпъли и макар че през годините в различните си проекти са имали и лек инструментален съпровод, силата им си остава в техните богати и многопластови вокални хармонии. В настоящия албум The Standard групата е подкрепена от участието на Джордж Бенсън, Ал Жеро, Джон Хендрикс, Рой Харгруув и Тил Брьонер. "Решихме да поканим подходящия човек за всяка песен - онзи, който ще й даде същността. И на когото и да се обадихме - всеки прие. Това е истинска благословия за нас", споделя Макнайт. Затова и за парчето A-Tisket, A-Tasket е използван запис с изпълнение на Ела Фицджералд и се е получило отлично съчетание. Това е един запис с толкова много суинг и настроение, че наистина ще им осигури място в история, както сами са си предрекли.
Bobo Stenson Trio: Cantando ECM/"Дюкян Меломан", 2008 Джаз ***(*) |
Един от най-добрите съвременни европейски пианисти радва любителите на изтънчения джаз неуморно със своите малки шедьоври и настоящият албум Cantando е един от тях. Откъдето и да се подходи към творчеството на Бобо Стенсън, човек няма как да не бъде очарован от непресъхващия лиризъм, яснота на идеите и мелодиите и начина, по който се развива импровизацията в неговото изпълнение. Шведският пианист има подход, който му придава великолепно присъствие, а двамата му партньори в триото - Андерс Йормин - бас, и Йон Фелт - ударни, добавят цвета в картината. Бобо Стенсън разрушава познатата мелодия на пиесите, за да ги отведе в неподозирана посока и да ги сътвори отново. Пианистът съпреживява всяка мелодия и я поднася като своя лична история - Love, Ive Found You - пиеса, която Стенсън обича и в изпълнението на Майлс Дейвис, и в това на Уинтън Кели, Song of Ruth на композитора Петр Ебен, Chiqulin de Bachin на Астор Пиацола, Olivia на Силвио Родригес и Dons Kora Song на Дон Чери.
"Винаги съм бил заинтересуван от класическата музика и фолклора, като харесам мелодия, започвам да я свиря. Човек трябва да е отворен за онова, което става около него", признава пианистът. Може би затова в албумите му съжителстват на пръв поглед трудно съчетаеми композиции. Но това е само началната мисъл, защото после идва опознаването на Бобо Стенсън и на стила му и разбирането на неговия замисъл. И този албум, както и предходният Goodbye, се промъкват тихо и леко в главата, за да се настанят там задълго.