Жак Шнайдер е едва на 22 години. България е единствената чужда страна, която той е посещавал досега и в която вече е влюбен. С часове може да разказва за срещите си с непознати българи, за българската кухня и за българската музика, след като е прекарал цял месец през март тази година в България. Вече познава повечето заведения, където се готви най-вкусно, а любимото му място в София е на пейката до Петко и Пенчо Славейкови на столичния площад "Славейков", след като през март е прекарал три седмици в България. И ето резултата от това - през септември се появи неговият фотоалбум с 42 снимки - портрети, пейзажи и сцени от всекидневния живот.

"Тази книга има положителна насоченост и представя реалистична картина за България. Тя разкрива духа и моралните ценности на българите като особения им позитивизъм и отношението им за щастието", пише в предисловието към албума Жак Шнайдер. Така и обяснява заглавието - "Фотос - студия за щастието".

Само от пространството около НДК и Женския пазар в София Жак е извадил десетина кадъра, в които се оглеждат миналото, настоящето и бъдещето на страната. Така както само един непредубеден чужденец може да прозре онова, което изживява България - да, миналото е още тук, настоящето не е много бляскаво, но хората имат куража и желанието да променят бъдещето си. Плочките на тротоара, който е ремонтиран в различни периоди, представляват странно пано на историята на НДК. Някакво странно съоръжение, на което никой не знае предназначението. Неугледна врата, над която пише "склад", но от която един човек изнася книги. Двама охранени попове в центъра на София. На снимка с весели младоженци булката държи шише с вода вместо букет. Сред великолепните пейзажи от Родопите и в Тракийското поле Жак открива добри лица на отрудени хора, стари, съсипани трактори "Беларус", живите търсещи очи на децата в домовете, които чакат своите родители или поне човешка ласка и внимание. Снимки, изпълнени с внимание към човека и предметите, които го заобикалят, заредени с голяма доза хумор, какъвто ни най-малко не липсва на фотографа.

Но "експедицията" на Жак донякъде повтаря онова, което неговата баба и дядо са направили в края на 70-те години. Дотогава те правели само студийни снимки в ателието си и са направили десетки хиляди портрети. Дядо му учил баба му как се снима, докато тя държала децата в ръцете си. Те направили репортажни снимки от Конго и Заир. В рода имало вуйчо, който бил мисионер в Африка и работел по хуманитарни проекти, преди всичко създавал училища. Сега, когато той говори за България, му идват същите думи, които е слушал от тях в своето детство. Те по същия начин се радвали от това съприкосновение с друга култура - от пътуванията им тогава са останали много портрети, преди всичко на деца, и красиви пейзажи от живописна Африка.

Всъщност България е нов етап в живота на Жак, нещо като приключение, в което той е вложил много от себе си. Жак има фотостудио, което е наследил от баба си и дядо си, и тази година се навършват 52 години, откакто то е създадено. Продължава да прави и студийни портрети. Но основното му занимание са рекламата и модата. Досега дори не му се е налагало да си прави реклама - просто го търсят, защото са виждали творчеството му. Работи с големи модни къщи, компании за луксозни коли, архитектурни бюра, бижутери, фирми за луксозни часовници. Това е много трудно, защото големите марки имат големи бюджети, но са и много взискателни. Той изготвя концепцията, дава идеите за това как самата рекламна кампания да протече, да намериш точния слоган. Една рекламна кампания не е само в това да направиш снимките - тя трябва да изпъкне сред толкова много други, да задържи интереса във видеоклиповете по телевизията. В този смисъл Жак влиза в ролята не само на фотограф, но и на артистичен директор, на рекламен специалист. Представителите на големите марки имат това право, защото самите те са създали стойностен продукт. А кампанията трябва да бъде поне толкова стойностна, колкото са и стоките. "Трябва да разкажеш история, чрез която предметите да оживеят, защото по този начин могат да привлекат вниманието, а за това им е нужно движение. За да се улови в движение един такъв подхвърлен предмет като часовник или бижу, е нужен наистина страхотен рефлекс. Нужна е специална светлина, а за това трябва допълнителна техника, която струва много скъпо. Идеята за часовниците Citizen например, част от рекламите за които са влезли и в календара на фирмата, е, че те са толкова здрави, че са вечни", казва Жак. Понякога осъществява замисъла си за една кампания само за един ден, друг път му отнема 6 месеца, а за Banque Populaire - цяла година. При това всичко върши сам. Петте му сътруднички се занимават преди всичко с организацията и координацията във фирмата му, в която иначе работят 38 души.

Всичко започва напълно неподозирано за Жак точно преди една година, през ноември, когато се запознава с г-жа Доминик Байар в ротариклуба "Шарлеман", на който той е член от година и половина. Г-жа Байар е председателка на неправителствената организация Bonne mine ("Добро лице") и работи от години за българските детски домове - събира средства, ремонтира сгради, осигурява дрехи на децата. Сега г-жа Байар работи по проект за няколко дома около Пловдив, чрез който се надява да се погрижи и за бъдещето на децата, като им даде занаят. По-големите от тях вече се обучават във фризьорство, готварство, компютърни умения. Асоциацията Bonne mine помага на българските домове от 2002 г. "Олга Скобелева" и "Майка Тереза" в Пловдив, пансионите в с. Сланево и Ахматово. Тя финансира ваканциите на децата, купува им учебници, предоставя малки помощи на онези, които излизат от домовете. Инвестирала е в създаването на няколко учебни бази за професионално обучение, поела е издръжката на учител по музика, който води хор в "Майка Тереза", извършила е редица ремонти, основно на физкултурните салони в три дома, купила е микробус на един от домовете, на друг пералня. Последното й начинание е да поеме издръжката на екип, който да обучи персонала в психо-педагогически грижи, от които имат нужда децата в домовете.

Ротари клубът "Шарлеман" е най-младият в Мец, където от години работят пет, а Жак Шнайдер е най-младият член на "Ротари" във Франция. "У нас много се говори и се прави за децата в Румъния, но България е почти неизвестна", казва Жак. А г-жа Байар неуморно разказва за България и за децата в социалните домове, в които работи. Тя запалва въображението на Жак и така се заражда идеята да направи фотоалбум със снимки от България, а средствата от продажбата му да отидат за домовете, с които работи г-жа Байар.

После постепенно идва и идеята лица на кампанията да бъдат българските медицински сестри от Либия, които са много популярни във Франция. В началото на ноември миналата година те основаха фондация "6 май", с която се надяват да помагат на хора, изпаднали в беда.

Кампанията по представянето на фотоалбума на Жак Шнайдер във Франция се състоя в началото на октомври. След българското посолство в Париж кампанията се пренесе в областта Лотарингия. Започна от едно малко градче - Ромба, недалеч от Мец (главен град на Лотарингия), което е родното място на Жак Шнайдер. После премина през "Арсенал", най-голямата музикална зала в Мец, в Нанси и в няколко околни градчета. За нея бяха мобилизирани всички местни власти - като се започне с областния управител на Лотарингия, мине се през кметовете и се стигне до търговско-промишлената камара на областта. И ако това е първата благотворителна кампания за Жак, благотворителността съвсем не е нова за него. В свободното си време, доколкото може да се нарече така, той посещава манастири, където помага на монасите и монахините в техните грижи за болни и самотни хора, които те са приютили. Но Жак съвсем не се чувства ощетен от това, че никога не ходи във ваканция, защото за него това е изгубено време.