Бари Уайт, Лутър Вандрос, Ди Анджело, Ъшър, Принс и Джон Леджънд. Това са, хората, които от началото на новото хилядолетие са получавали награда "Грами" в категорията "Най-добро мъжко аренби вокално изпълнение". Интересното е, че в последните четири церемонии по раздаването на престижните грамофончета последните двама се отчетоха с по две статуетки. Допускам, че е твърде възможно все още да има хора, за които Джон Леджънд е непознато име, а най-лесният начин да добиете представа за музиката му е да го съпоставите с изброените по-горе певци.

Дебютният албум на американеца Get Lifted (2004 г.) бе продаден в над 3 млн. копия в световен мащаб, донесе му награди "Грами" в категориите "Най-добър албум" и "Най-добър нов изпълнител", а фактът, че в сингъла Ordinary People единственият инструмент е пианото, също не му попречи да бъде отличен по възможно най-престижния за един музикант начин. Репутацията му на един от най-добрите композитори на съвременна соул музика, примесена с модерно аренби звучене и някои хип-хоп и поп елементи, бе затвърдена с втория му проект - Once Again. Ето защо буквално изпитвах уважение към чисто новия албум на Джон Леджънд - Evolver, още преди да го чуя. Важно е обаче по-скоро това, което се случи след това - не си мислете, че се чудя какво да правя по цял ден, но само в рамките на 72 часа изслушах проекта около 15 пъти. И най-важното - нито веднъж не се разплаках.

Нежна, красива и пленителна - това са трите ключови думи за музиката на Джон Леджънд в Evolver. Голяма част от лириката на американския певец, композитор и музикант отново е посветена на любовта, жените, секса и всичко, което ви хрумне, че може да бъде поместено в този емоционален триъгълник. Нещата обаче са поднесени с голяма доза изискан стил, чувство за хумор и "мъжкарско" самочувствие.

Стилът на Джон Леджънд често е сравняван с този на Принс и наистина има някои прилики - понякога нежното звучене и при двамата става малко прекалено лигаво, както и романтично-еротичните текстове. Всичките плюсове обаче са за сметката на мистър Леджънд. Новите му 13 парчета притежават някаква класическа харизма и в същото време звучат съвсем актуално. Топлият глас на певеца и запомнящите се пленителни мелодии пък са подплатени със силни хип-хоп бийтове, а самият инструментал не е особено грандиозен - по-скоро пестеливо гениален. Наистина е трудно да се намери слабо място в Evolver.

Като всяка добра приказка проектът стартира с приятно интро, което е последвано от най-силното парче тук - пилотният сингъл Green Light. Това е и най-енергичното изпълнение в тавата, което дължи звученето си на Andre 3000 от Outkast. Следващият трак също е по-разчупен и фънки и в него чуваме две стари дружки - Канйе Уест и Джон Леджънд - дует, който по груби сметки се оценява на... 15 награди "Грами". Включването от страна на един от най-успешните рапъри в историята обаче не е кой знае колко фундаментално и забележително - по-скоро просто за вокално разнообразие и престиж.

Everybody Knows пък е може би любимата ми песен от проекта, звученето е по-скоро поп, а високите китарни тонове и фалцетите са направо омагьосващи. Албумът продължава с красив аренби дует с чаровната Бренди в парчето Quickly, a Джон прекрачва границата между приятелство и връзка с романтичното Cross The Line, което впечатлява с повечко соул и дори госпъл звучене. Реге настроение, свежи тромпети и един от най-успешните британски женски вокали в жанра - Естел, са в основата на No Other Love - парчето, което бележи края на по-добрата половина от проекта Evolver. До края ни очакват по-лирични и бавни изпълнения (изключение прави единствено Satisfaction), които на места са дори скучни. Все пак си струва да отличим песента Good Morning като най-доброто от тази серия. Феновете на Барак Обама може би са запознати с последното изпълнение в албума - драматичният химн If You're Out There, посветен на новия президент на САЩ и станал част от предизборната му кампания. Колкото и да съм против намесването на политика в музиката, трябва да призная, че изпълнението е наистина много добро.