Новото произведение на изкуството в централата на ООН в Женева наистина е впечатляващо. Но творбата на художника Микел Барсело (Miquel Barcelo) предизвика скандал в родната му Испания. Причината е, че отнелата две години работа струва 20 милиона евро, 500 хиляди от които са пари на испанските данъкоплатци предназначени за помощи за развиващите се държави.

Концептуалната творба, която ще бъде открита във вторник, погълна 35 тона боя и ангажира 20 помощници, сред които готвач и специалист по пещерите.

За премиерата пристигат крал Хуан Карлос, генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун и испанският премиер Хосе Луис Сапатеро. Таванът украсява залата, където заседава комисията на световната организация по въпросите на човешките права. Освен това тук ще заседава т.нар. Съюз на цивилизациите - инициатива от 2006г. на Сапатеро и турския му колега Реджеп Таип Ердоган за диалог между Запада и мюсюлманския свят.

Испанците платиха - от частни дарения и държавни пари - 8 млн. евро за това, което някои наричат "Сикстинската капела". Но разкритието, че половин милион от тях са били от фонд за международна помощ за развитие, предизвика буря от критики в парламента в Мадрид и настояване на външно министерство да бъде отнет контролът над средствата за културна дейност в чужбина.

"Знаете ли за колко ваксини, кладенци за вода, ремонти и на колко хиляди деца можеше да се помогне с тези пари", запита представителят на консервативната опозиция Гонсало Роблес. Социалистите отвърнаха, че подобни средства за ООН са предназначени не само за бедни държави, но и за развитие на "международната солидарност" като цяло.

51-годишният Барсело заяви, че не е изненадан от политическата буря и че е извлякъл поука "да внимавам, когато си имам работа с политици и да прекарвам повече време в студиото си".

Творбата му имитира върху 1400 кв. м. пещерен таван, оцветен във всички цветове и със сталактити, достигащи до 2 метра и тегло до 50 кг. Барсело живее между родната Майорка, Париж и Мали. Критиците твърдят, че той е повлиян от европейския барок и африканските стилове. Но самият художник отвръща, че да сравняват произведението му с пещерата Алтамира и колорита на По Сезан е загуба на време.

"Това, което правя е да забърквам кал с лепило. Това е организиран хаос и акт на съпротива", атакува Барсело.