Стефано Боери: Не бива да бъде застроен нито един квадратен метър повече

Стефано Боери: Не бива да бъде застроен нито един квадратен метър повече

Стефано Боери: Не бива да бъде застроен нито един квадратен метър повече
Стефано Боери е един от най-значимите италиански архитекти. Неговият подпис стои към проектите за стадиона "Сан Сиро" в Милано, Музея на Средиземноморието в Марсилия, генералните планове за пристанищата в Неапол, Генуа и Триест. Той е професор по дизайн и проектиране на градската среда. Преподава в университета "Милано Политехник", факултета по дизайн в Харвард и в "Берлаге институт", Амстердам. Автор е на книги за дизайн, визуална и градска среда. Стефано Боери беше в София за премиерата на първия български брой на списанието за архитектура и градска среда Abitare, чийто главен редактор е в Италия.
Миналия месец изнесохте лекция в Масачузетския технологически институт (MIT) за източноевропейските градове. За какво говорихте?
- За впечатленията ми от Будапеща, Букурещ, Загреб. И в трите града изкушението да се забрави миналото и да се изтрият следите му е голямо особено що се отнася до градската среда. Само че заличаването на миналото е опасно. Дори само да връщат кошмарни спомени, следите трябва да се запазят. В Италия, след фашизма, запазихме голяма част от сградите от това време - повечето от тях промениха функциите си и сега сме благодарни за това. Връзката между архитектурата и политиката не е еднозначна. Понякога един режим може да създаде и красиви сгради.
Как усетихте София макар и за няколко часа?
- Аз съм за първи път тук и наистина впечатленията ми са от съвсем кратко време. Това, което мога да кажа, е, че поне в центъра този град е запазил своето ДНК. София категорично е европейски град въпреки различието си от останалите градове в тази част на Европа. Покрайнините са по-хубави от тези, които съм виждал в останалите източноевропейски градове. Харесва ми силуетът на центъра, има балансираност във височината му.
А иначе - ужасен трафик, ужасни задръствания, мръсен въздух, колите са навсякъде. Липса на велосипедни алеи - нещо задължително за всеки съвременен град. В този смисъл явно говорим за агресивна инфраструктура - защото тук елементарното придвижване е проблем, която в същото време е слаба с неуредения си градски транспорт и липсата на метро. Честно казано, да се оправи това положение е по-важно, отколкото размислите дали да се събори или не една сграда…
Успяхте ли тук да видите тук новите сгради, изникнали на мястото на съборени къщи от 20-те и 30-те?
- Доколкото успях да видя, те са типичен късен постмодернизъм в архитектурата. Това, което се случи при нас през 80-те и 90-те, се случва при вас сега. Не виждам смисъл в това. В тези сгради е залегнала идеята за спекулацията, а не логиката на европейския град. И поначало не харесвам "мускулестата" архитектура… Хубаво е да се поучите от нашите грешки - една огромна такава беше безусловното допускане на моловете.
Колкото до разрушаването, моята теория е, че разрушените сгради се превръщат в призраци. Особено тези, които са съдържали много символи в себе си. Колективната памет ги извиква. Градът е организъм, не може да се ампутира една или друга част от него просто така. Преди да рушиш, трябва да помислиш. Вижте Хаус дер Кунст в Мюнхен. Гледайки сградата, която е типичен символ на Хитлеровата епоха, напълно разбираш за какво е ставало дума, а отвътре е чудесната атмосфера на един от най-добрите музеи. В този смисъл струва ми се, че вашият мавзолей трябваше да се запази и да му се намери някаква друга функция, разбира се. В момента там има едно призрачно пространство.
Какви са последните световни архитектурни тенденции?
- Мисля, че сме достигнали един повратен момент, в който най-важното изискване, подход и презумпция в архитектурата ще бъде простотата. Ценността на семплото решение. Ще спре цялата тази усложненост, тромавост и претенциозност. Нещата ще станат по-човешки и ще се отнасят до основното, базисното. През 70-те в Европа също имаше криза и тогава архитектурата - в най-добрите й примери, разбира се - достигна в голяма степен тази простота. Има и още нещо. Личната ми убеденост е, че оттук нататък не бива да бъде застроен нито един квадратен метър. Консумацията на отвореното, особено на природното, пространство, трябва да спре. Вече сме достигнали етап, в който развитието не трябва да означава експанзия. Градът трябва да расте в собствените си рамки. Той има тази способност - способността за събаряне и построяване, за смяна на функцията, за поддържане и ново предназначение, за използване на вертикалното пространство. Мисля, че е много важно европейските градове да спрат да застрояват нова земя, нова почва, ако щете. Иначе се получава километрично удължаване без идентичност.
Кои сгради ви очароват всеки път, когато ги видите?
- Поначало имам специално отношение към пристанищата. Прекарвам много време в Генуа, Солун, Марсилия - в едно пристанище може да откриеш абсолютно истинска, неподправена архитектура. Иначе "Света София" в Истанбул. Salk Institute в Калифорния. Всъщност попаднах на това място, когато бях на 17. Майка ми, която също е дизайнер и архитект, ме заведе там. Видях сградата и веднага реших, че ще стана архитект. Колкото до европейските класически сгради - те вече са част от моята биография, много трудно би ми било да се отстраня, за да кажа. Кое по-напред да посоча от Милано, Сиена или Рим? И все пак ще спомена катедралата в Сиракуза. Това е място, в което се пазят следите на гръцки езически храм, на ислямски минарета и на католическа църква. Е, ако и това не се казва Европа!
Кой принцип никога няма да загърбите в работата си?
- Да не забравям, че и след като ме няма, тези сгради ще обитават човешки същества.