Тази вечер зала "България" за втори път ще приеме на сцената си талантливата испанска цигуларка Летисия Морено. Тя отново ще свири под палката на Лучано ди Мартино, но с друг оркестър – Класик ФМ М-Тел. Концертът е част от сезона "Концертмайсторите", организиран от Кантус Фирмус и М- Тел. Програмата включва произведения от Равел, Сарасате, Мануел де Файя, Исак Албенис и Е. Шабрие.

Летисия Муньос гастролира по целия свят: Англия, Австрия, Санкт Петербург, Полша, Америка, Мексико и е свирила с най-авторитетните оркестри: Виенски симфоници, Камерен оркестър на Санкт Петербург, Симфоничен оркестър на Франкфурт, Симфоничния оркестър на Чешкото радио, Израелски младежки симфоничен оркестър, с всички водещи оркестри на Испания. Има записи с радиооркестрите на Франция, Чикаго, Германия и Испания.

Да, цигулката, на която свирех ми беше дадена под наем от "Страдивари" обществото в Чикаго. Договорът изтече и трябваше да я върна. От миналото лято отново съм с красивото "Nicola Gagliano" 1762, което познавам от дълго време, използвах го още в първите си концерти с оркестър на 12-13-годишна възраст, израсна с мен. Запълва нуждите ми и е чудесен партньор. Знаех към какво се връщам – инструмент с брилянтен мощен звук, отговарящ на всичките ми изисквания. Цигулката не е от тези десетина-петнайсет в света с някаква специална история, но затова пък всяка от тях е различна.

Много от богатите хора посвещават живота си в подкрепа на културата. Не може да се обобщава. Светът на класическите музиканти е благодарен и горд с тези, които подпомагат и правят музиката възможна. За младите изгряващи артисти, разбира се, най-големият им късмет е да намерят кой да ги подпомогне в изграждането на кариерата им.

Вкусът е нещо много субективно. Всеки има определени модели, някакви представи за изтънченост, изисканост, финес. Може да излезем разбира се и извън тези граници по два начина: ако си гений или ако създадеш шедьовър. В същото време се поема риск за грешната посока. Може да се стигане до крайност, която не носи естетическо чувство, а е проява на лош вкус. В днешно време класическата музика трябва да се представя безкрайно внимателно, по начин, който да привлече публиката, особено младата.

Учих със Захар Брон и Максим Венгеров – две икони в руската цигулкова школа. А завърших при чудесния музикант Дейвид Такено в Гилдхол, Лондон, който ме зареди с богата култура. Миналата година приключих с магистратурата си. Постоянно свирех с много оркестри и диригенти от по-старото поколение – перфектната комбинация да развиеш музикален талант..

Разбира се, че обичам да свиря съвременна музика, като млад артист трябва да имам в репертоара си всички стилове. Итерпретирам я естествено, защото е свързана с нашия ритъм на живот, настроенията ни. Елементите, които въодушевяват съвременното изкуство са по-близки до мен и мога да ги разбирам по-добре. Някои испански композитори са ми посветили свои произведения, каквото е "Капричио за Летисия" от Франсиско Лара.

Едно от най-обогатяващите преживявания беше моята артистична връзка с Ростропович. Често свирех пред него и ще помня съветите му цял живот. Беше близък с повечето от композиторите на ХХ век и ми помогна да разбера техния манталитет. Спиваков е от най-великите цигулари, голям почитател съм му. След няколко години обучение, през месец май имам покани да свиря с неговия Национален руски оркестър. Израснах и с музиката на един от най-великите живи композитори – Кшищоф Пенедерецки, много ми е скъпа. С него съм свирила няколко пъти и разбира се, да стоиш на сцената с музикант от ранга му, прави изживяването незабравимо. Напоследък се запознах и с Пласидо Доминго. Напътствията от личност като него е едно от най-хубавите неща, които можеха да ми се случат, ценя го високо.

Много е трудно да се съчетаят двете неща. Имам син и често сърцето ми е разкъсано, когато трябва да го оставя, но… такъв е животът.

С йога.