Попрехвърлилите тридесетте Кейт (Уидърспун) и Брад (Вон) живеят заедно от години, но все отлагат да сключат официален граждански брак. Всяка Коледа те се спасяват от досадните семейни празненства, като отпрашват към някое далечно и екзотично кътче. Но този път късметът им изневерява - полетите се оказват отменени. Така двамата биват принудени да посетят четиримата си родители, всеки от които живее самотно поради разногласия с партньора. Гостувайки им поотделно, Кейт и Брад не само прекарват четири незабравими Коледи, но и осъзнават, че следващите жертви на самотата и забравата ще са самите те. Ако спешно не предприемат мерки...

Робърт Дювал и неговите филми

Брилянтен актьор, уважаван сценарист, режисьор и продуцент, Робърт Селдън Дювал е холивудски ветеран с над 130 роли зад гърба си! Роден на 5 януари 1931 в Сан Диего, Калифорния, той израства в семейството на американски флотски офицер, увенчал кариерата си с адмиралски чин (въпреки френските си корени). В началото на 50-те Боби също изкарва две години в армията, но не остава на служба там. Вместо на бог Арес той се посвещава на музата Мелпомена - първоначално посещава школата при Нюйоркския градски театър, където се сприятелява със също начинаещите Дъстин Хофман и Джийн Хекман (с първия Дювал е дори съквартирант), сетне се качва на сцената, за да се превърне след време в актьор с име и авторитетни награди. Една от пиесите, в които младокът се изявява, е "Среднощният гост" на Хортън Фут. Тъкмо този драматург (носител на "Пулицър") предлага на Дювал да изиграе ролята на слабоумния Артър във великолепния филм "Да убиеш присмехулник" (1962), чийто сценарист е Фут. Така първата крачка в киното е направена...

Телевизионните продуценти също не се помайват - Робърт Дювал участва с успех в култовите сериали "Гол град", "Недосегаемите", "Сумрачна зона", "Беглецът"... Но големият екран си остава най-сериозното предизвикателство. През 60-те актьорът партнира на легенди като Джон Уейн (в True Grit), Марлон Брандо и Робърт Редфорд ("Преследване"), Стив Маккуин ("Булит"), Франк Синатра ("Детективът"), Джеймс Каан ("Обратно броене" и The Rain People), Доналд Съдърланд ("Военно-полева болница")... Не по-малко именити са и режисьорите, които работят върху израстването му като истински творец: Артър Пен ("Преследване"), Робърт Олтман ("Обратно броене" и "Военно-полева болница"), Питър Йейтс ("Булит"), Франсис Форд Копола, който освен в поставения от него The Rain People пласира Дювал и в дръзката си продуцентска изява, озаглавена ТНХ 1138. С тази претенциозна фантастична история в света на киното дебютира абсолютно анонимният тогава Джордж Лукас!

Тъкмо при Копола калифорниецът Робърт Дювал става световноизвестен с ролята на Том Хейгън - осиновеното дете на дон Вито Корлеоне (Марлон Брандо), брата на Майкъл (Ал Пачино), Сони (Каан) и Фредо (Джон Казале), ювелирния консилиере (съветник), поел юридическите дела на могъщия мафиотски клан. Освен хонорар от 36 000 долара "Кръстникът" (1972) донася на актьора и първата номинация за "Оскар". Втората идва отново благодарение на Копола - пак за поддържаща роля, но този път в "Апокалипсис сега" (1979), където Дювал превъплъщава образа на ексцентричния лейтенант Килгор, подкарал водните ски под огъня на виетнамските оръдия... Междувременно тандемът Копола - Дювал осъществява съвместно "Разговорът" (знаменита, макар и кратка, среща със състудента Джийн Хекман) и "Кръстникът ІІ". Сред многото участия през 70-те впечатлява и това в "Телевизионна мрежа" на Сидни Лъмет.

Следващото десетилетие донася третото предложение за "Оскар" (за главната, но и отново офицерска роля във "Великият Сантини"), последвано най-сетне от допира до позлатената повърхност на статуетката, дошъл след водещото изпълнение в драмата на Брус Бересфорд "Нежно милосърдие" (1983).

Членовете на Американската киноакадемия номинират актьора за своята престижна награда и в края на отминалото столетие - заради играта му в "Апостолът" (режисиран от самия Дювал) и в "Гражданско дело" (1998), където негов партньор е Джон Траволта. От това време са още "Гръмотевични дни" на Тони Скот, където редом до ветерана грее младокът Том Круз, "Вестникът" на Рон Хауърд, "Тема за разговор" на Ласе Халстрьом, "Феноменът" (отново рамо до рамо с Траволта), като в тази галерия от образи не бива да се подминава равнодушно и сияйният лик на грузинеца Йосиф Джугашвили, известен още с бая претенциозното прозвище Бащата на народите, в унгарския "Сталин".

В новото хилядолетие Робърт Дювал пристъпва "върху" няколко заглавия, които не обогатяват с кой знае какво творческата му биография: "Футболен татко", "Благодаря за пушенето", "Щастливецът", "Господари на нощта"... Като че ли за отбелязване през този период са единствено "Да изчезнеш за 60 секунди" (предложил на зрителите артистичен сблъсък между Дювал и Никълъс Кейдж) и "Свободна територия", режисиран от големия Кевин Костнър.