Очаквах с огромен интерес "Майкъл Клейтън" (Michael Clayton, Summit Entertaiment, 2007 г. - "Съни филмс"). Бях любопитен с какво тази лента е провокирала американската филмова академия да я номинира за "Оскар" в шест категории, включително за най-добър филм, режисура и оригинален сценарий, и да присъди на Тийда Суинтън статуетката за поддържаща роля. Допълнителна ме заинтригува факта, че продуценти са Сидни Полак и Антъни Мингеля, стоящи зад доста запомнящи се проекти. Честно казано, останах разочарован от "Майкъл Клейтън". Не че филмът е лош, но не заслужава и толкова суперлативи във вид на награди.

Историята е интересна, но далеч не е оригинална. Неин автор е несменяемият сценарист на филмите от поредицата за Джейсън Борн, Тони Гилрой, който тук дебютира на режисьорския стол. Главният герой Майкъл Клейтън е елитен нюйоркски адвокат, известен в своите среди с прякора Чистача. Той си е заслужил прозвището, защото повече от 15 години замита мръсните дела на своите богати клиенти и излъсква позацапания им имидж. Поредната му задача е да убеди свой колега, който се е разприказвал, да постъпи на лечение и да спре да споделя вътрешна информация по дело, касаещо голям клиент на адвокатската кантора. Случаят е с обществена значимост, както биха казали у нас, тъй като засяга голяма компания за производство на пестициди, обвинена, че нейните продукти вредят на хората. Навлизайки в темата, адвокат Клейтън започва да открива все по-обезпокоителни неща и в крайна сметка е изправен пред избора да си замълчи и да получи дълго желания висок пост в кантората и солидна заплата или да се разприказва и да загуби всичко. Изборът е особено труден, тъй като Чистача е натрупал солидни дългове на покер и е направил грешна инвестиция в западнал бар.

Поне за мен големият проблем на "Майкъл Клейтън" е твърде мудно развиващото се действие. В продължение на около час и половина не става почти нищо, а развръзката идва твърде бързо и разочароващо лесно. В този смисъл режисьорският дебют на Гилрой е по-скоро неуспешен. Що се отнася до оскара за Тийда Суинтън, той е по-скоро заслужен, както и номинациите на Джордж Клуни и Том Уилкинсън. Въпреки всички филмът си струва да се гледа, най-малкото за да бъде сравнен с другите отличници на годината - "Ще се лее кръв" и "Няма място за старите кучета".

За радост на продуцентите вдигнатият шум около "Майкъл Клейтън" покрай оскарите и качественият актьорски състав превръща филмът в добър пазарен продукт. При инвестиция от около 25 млн. долара, той събира само от кинопрожекции 93 млн. долара. Излизането на DVD със сигурност ще донесе още приходи, което, разбира се, не прави филма по-добър.