Музикантът Елиадес Очоа: "Буена виста" ми даде здраве, пари и любов
След двумесечно турне при напълно разпродадени зали в Холандия, Швейцария, Испания, Великобритания, Латвия, Полша и Унгария Елиадес Очоа - солистът от "Буена виста сосиал клуб" - идва и в София. Концертът му отбелязва 10-годишнината от едно историческо музикално събитие: концерта на "Буена виста" в "Карнеги хол", състоял се на 1 юли 1998 г., записът от който неотдавна излезе на българския пазар. Две неща можем да очакваме със сигурност от носителя на две награди "Грами": че както винаги ще се появи на сцената с любимата си каубойска шапка и че ще чуем най-доброто от онзи прословут албум на Buena Vista Social Club от преди 11 години, продаден вече в 8-милионен тираж.
В сряда вечер на сцената на НДК Елиадес Очоа ще излезе с музикантите Ленис Лара Кастеянос и Алаин Антонио Которуело - тромпет, Марко Антонио Фернандес - пиано, Хосе Анхел Ниевес - контрабас, Елис Очоа - вокал и маракас, и Хорхе Ромеро - перкусия.
Коя е първата ви изява пред публика?
На Коледа всички деца от квартала играехме на улицата, защото беше празник, и наоколо минаваха роднините ни и още куп хора. Бях на седем години и ми хрумна да взема китарата и да започна да свиря. А хората започнаха да ми хвърлят пари в шапката... И така от ъгъл на ъгъл се роди идеята да започна да живея от музиката.
Откъде идва този характерен звук на китарата ви?
Тази китара е мое изобретение, търсил съм звученето на кубинския трес (струнен инструмент, подобен на китара). Удвоил съм струните й и съм модифицирал настройката, за да постигна онова, което търся.
Представяте характерното за Източна Куба звучене - музикалния стил son. Може ли да го дефинирате с няколко думи?
За мен сонът е алегрия - чиста радост, кръвта, която тече във вените ми, мечтата ми за бъдещето. Това е просто един трес, бонго, клаве (перкусионни инструменти) плюс вдъхновение. Нещо от селцата из Куба, които са далеч от заразата на съвременността. Свирите много теми на Нико Сакито и почти всички негови песни са пълни с невероятно чувство за хумор - например Adios Compay gato и Maria Cristina. Смехът, шегата - те типични ли са или Нико Сакито е изключение?
Кубинският репертоар е много богат и у него присъства закачливата страна, но има и много песни за любов и тъга. Такива сме ние.
Как се срещнахте с Рай Куудър?
Директорът на продукцията Хуан де Маркос Гонсалес ни заведе в студиото и там се запознах с Рай Куудър. Оттогава се роди едно приятелство, което е до живот и ще си спомняме с любов за онези моменти, в които бе създаден проектът.
Какво ви даде участието в "Буена виста сосиал клуб"?
Не може да се говори за кубинската музика, без да се споменат онези, благодарение на които се случи проектът "Буена виста". А това ме кара да се чувствам радостен и удовлетворен. А освен това ми даде здраве, пари и любов!