В световен мащаб - гостуването на Нюйоркската филхармония под диригентството на Лорин Маазел в Пхенян - събитие и с голямо политическо значение; честването по целия свят на 100-годишнината на френския композитор Оливие Месиен. В частност - фестивалът на оркестри "Музикфест" - Берлин, едно събитие, което няма да се случи в България през следващите 50 години.Моите лични събития са спектакълът "Дневникът на един луд" (Гогол) в "Дойчес театър" със Самуел Финци; филмът "Дзифт" на Явор Гърдев и Владислав Тодоров; документалната проза на Ивайла Александрова "Горещо червено"; документалният филм за режисьора Димитър Гочев Homo Ludens и посветеният на Димитър Гочев немски критически сборник Das Schweigen des Theaters с две български участия в него - на Виолета Дечева и Георги Каприев.У нас все по-трудно мога да дефинирам тенденция доколкото очакванията ми за подобрение на професионалния климат в музикалните практики у нас винаги се разминават с преобладаващото мнение за равнището на българския музикален живот и царящото провинциално самодоволство в него.

През последните месеци, след като американците избраха чернокож президент и обявиха началото на световна икономическа криза, 2008 се оказа година, която също като 2001, ще бъде споменавана често занапред. В киното обаче голямото събитие се случи през лятото и това е, разбира се, "Черният рицар" или третият Батман на Крис Нолън. Мащабен във всяко отношение - като амбиции, приходи и реакции, този филм улови духа на времето още преди събитията да са се случили.

И показа, че разликата между супергероите и суперзлодеите зависи от коя страна на профила ги поглеждаме. Вече знаем и какво е лицето на хаоса и анархията през XXI век - с неустоимо злокобната усмивка на Хийт Леджър, който самият изтегли трагичния жокер на свръхдозата. "Черният рицар" спечели близо милиард долара като приходи и се нареди веднага след "Кръстника" в класацията за най-добри филми на imdb.com.

Другият феномен на тази година са два чаровно повърхностни филма, които мобилизираха три поколения жени да сложат високите токчета, да заметнат ярките шалове и да се наредят на опашките за билети. Житейските уроци в "Сексът и градът" и "Мама миа!" са като голям балон на дъвка Хуба Буба - шарени, забавни и мимолетни - но сравнително скромните им бюджети ($50-60 милиона) донесоха десеторно повече.

Нещо забележително се случи в българското кино. Не само че излязоха два много добри български филма - "Дзифт" и "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". И не само това, че те са в двата края на спектъра като естетика, жанр и начин на употреба. Особено обнадеждаващо е, че те затвърдиха тенденцията производството на един филм да има ясна стратегия - как ще се финансира, как ще се продава, кой ще го гледа. Може би това ще сложи край на романтичната идея за филма като спонтанен творчески акт, който чака да бъде открит от своите зрители. Но беше крайно време българското кино отново да стане групово преживяване.

Като голямото литературно събитие на изминалата година бих посочил два филма - "Дзифт" на Явор Гърдев и "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", стъпили върху едноименните романи съответно на Владислав Тодоров и Илия Троянов. Такова успешно конвертиране на силната литература в силно кино не е имало май отдавна. И едва ли е случайност. Изглежда, съвременната българска литература е започнала да намира начини за интелигентното разказване на истории. Не казвам, че има един-единствен "правилен" начин и че всички трябва да пишат като Гришам или Деян Енев. Но важното е не какво мисля аз, а че все повече писатели намират своя си начин.

В реда на личните предпочитания бих посочил втория роман на Милен Русков "Захвърлен в природата" - една много смешна и много умна пикарескова история на тютюна, разгръщаща се, условно казано, в Испания от времето на Филип II. Не бих подминал и "18% сиво" на Захари Карабашлиев - дебютен роман, който директно се изстреля в първата стотица от класацията на "Голямото четене". Самата инициатива на БНТ пък показва, че се възвръща стойността на четенето като социална практика. Май все повече хора, и то предимно млади, осъзнават, че четенето е ексклузивна дейност, нещо, което-се-случва-само-на-теб. Литературата не е мъртва. В днешната икономика все повече се продават не просто стоки, а преживявания. А литературата ги предлага почти безплатно. Затова съм оптимист.

Изминалата година като цяло продължава тенденцията на връщане към едни по-консервативни нагласи в театъра, в които добре написаната пиеса, подбраните звезди актьори и приличната режисура сякаш изчерпват максимума от изисквания. Моите театрални събития за 2008 г. са онези, които трайно прекрачиха полето на посредственото.

Първият международен танцов фестивал у нас Sofia Dance Week, който ни позволи да се огледаме в различните световни тенденции в танцовия театър.Гостуването на Галин Стоев с "Комеди Франсез" и спектакъла "Празникът" от Спиро Шимоне, с който режисьорът показа как от един непретенциозен текст става силно представление.Успехите на първата пиеса на Яна Борисова "Малка пиеса за детска стая", която обра всички български театрални награди, издаде се във Франция и се преведе на три езика. Изненадващата посока на Лили Абаджиева във "В очакване на Годо" на Бекет към интимния, дълбок и философски театрален език.Появата на визионерския театър на Диана Добрева ("Медея" и "Макбет") - страстен и смел.Възкресия Вихърова с "Амарантос" и неуморните й битки да разбие театралните клишета."Сфумато" и устойчивата театрална лаборатория на Иван Добчев и Маргарита Младенова ("Лазар и Иисус" и "Мъртвешки танц").

Еталонът в театралната режисура Явор Гърдев, който се превърна в културно събитие на годината с филма "Дзифт" и отново се върна в полето на театъра с "Калигула",Деси Шпатова с пазарджишкото й представление "Изкуството да смиташ боклука под килима" на Бергман.Гостуването на режисьора Александър Морфов и руските му спектакли "Сън в лятна нощ" и "Ваал", които носталгично припомниха за липсата му на българска сцена.Присъствието на танцовото явление Kinesthetic Project (Виолета Витанова и Станислав Генадиев) и техните вълнуващи и прецизни Imago и Void.Елена Панайотова с изящното "Замлъкване" по филма "Персона" на Бергман.