Няма как да не се съгласим с Ейкън, който наскоро публично изказа мнението си, че през последните няколко години аренби стилът се е развил изключително много. В момента жанрът буквално е обсебил цялата поп музика и съвсем не е лесно човек да се сети за класически голям хит, който да не е почти изцяло повлиян от соул, хип-хоп или аренби жанровете (изключваме парчетата с рок звучене).

Ейкън може да не е сред имената, виновни за това, но той със сигурност е един от изпълнителите, които в момента създават нови хоризонти и жанрови пространства за развитието на съвременния ритъм-енд-блус (който всъщност отдавна няма нищо общо с класическото си звучене). Най-доброто доказателство за таланта и продуцентския нюх на певеца от сенегалски произход е новият му албум, озаглавен Freedom. Странното усещане започва още от обложката и заглавието - на пръв поглед CD-то изглежда като транс или чилаут проект.

Още от първото слушане на 14-те трака обаче ясно става едно - този албум, някой ден ще бъде смятан за класика! Признавам, че не съм никак голям фен на Ейкън, макар в последните години той да успя да се замеси в едни от най-добрите хип-хоп парчета, да продуцира едни от най-големите хитове и да си спечели уважението на топ имената в различни жанрове. Първото негово парче, което обаче наистина ме впечатли, е именно пилотният сингъл от новия му албум - Right Now (Na Na Na). Начинът, по който певецът е успял да съчетае аренби мелодията със силен клубен бийт и звучене, по-близко до европоп и дори денс музиката, е направо уникален.

След като Тимбаленд интегрира в половина от парчетата си класическия транс ефект, познат на феновете на Fruity Loops като Eurogate, а британската грайм сцена избухна с тракове като Wearing My Rolex (Wiley) и Dance Wiv Me (Dizzee Rascal), наистина започнах да си мисля, че денс сцената ще бъде следващата спирка на "аренби и хип-хоп конквистадорите". Началото на второто парче в траклиста на Freedom - Beautiful, пък разсея всякакви съмнения. Изпълнението е последвано от още една песен в същия стил - Keep You Much Longer - отново любовно и леко тъжно, но със силен, заразителен и раздвижен бийт и тонове електроника, характерна за клубовете в Ибиса.

Единственият недостатък на тези три парчета е, че доста си приличат. Всичко останало до тук е перфектно направено, оригинално замислено и сто процента хитово. Ако следваме правилото, че едно нещо е толкова силно, колкото най-слабото му звено, то би трябвало Freedom да бъде албумът на годината. От комерсиална гледна точка обаче това съвсем не е така - критиката прие доста мудно тавата, а за около месец след дебюта й в САЩ числото от половин милион продадени копия все още изглежда като далечен мираж.

Това обаче никак не трябва да ви притеснява, тъй като в последните месеци американската аудитория демонстрира абсолютна липса на музикален вкус. Вторият сингъл от проекта на Ейкън е I'm So Paid - типичен трак, излязъл сякаш от предишния му албум - Konvicted, в който певецът прави това, което може най-добре - да говори за себе си като за божество. Определено една от противните черти на Ейкън, която обаче в случая е компенсирана от присъствието на едно от най-горещите имена на хип-хоп сцената за 2008 г - Лил Уейн (и Янг Джийзи). Съмнявам се скоро да излезе по-добър аренби/поп албум, така че поне докато Тимбаленд не пусне втората част на Shock Value, Freedom ще бъде безспорният номер едно за мен в жанра.