В началото е пиесата "Съмнения", донесла на своя автор Джон Патрик Шанли литературната награда "Пулицър", и театралната "Тони" (сценичният "Оскар"). Впоследствие Шанли превръща драмата си в сценарий, който сам пренася върху екрана. Резултатите засега са пет "Оскар"номинации: за най-добър адаптиран сценарий (Шанли), главна мъжка роля (Хофман), поддържаща женска роля - Ейми Адамс (сестра Джеймс) и Виола Дейвис (г-жа Милър, майката на Доналд), а и главна женска роля (Стрийп).

Ако наградите са някакъв аршин в изкуството, Мерил Стрийп ги има доста. Тя е световен рекордьор по броя на номинации за "Оскар" - цели 15 пъти е предлагана за легендарния приз на Американската киноакадемия (в тази "дисциплина" донякъде й съперничат само Катрин Хепбърн и Джак Никълсън, които са с по 12 предложения)! По този повод Сандра Бълок възкликва: "Академията трябва да престане да номинира Мерил, просто трябва да й дават по една награда всяка година. Дори трябва да направят категория "Мерил Стрийп"."

Всъщност филмите, впечатлили "академиците", са 15 крачки по пътя към съвършенството: "Ловецът на елени" (1978), "Крамър срещу Крамър" (1979), "Жената на френския лейтенант" (1981), "Изборът на Софи" (1982), "Силкууд" (1983), "Извън Африка" (1985), "Железен плевел" (1987), "Плач в мрака" (1988), "Пощенски картички от Холивуд" (1991), "Мостовете на Медисън" (1995), "Нещо истинско" (1998), "Музика от сърцето" (1999), "Адаптация" (2002), "Дяволът носи Прада" (2006) и сега "Съмнения" (2008)!

Две от номинациите биват "материализирани" - Стрийп печели "Оскар" и за поддържащата роля в "Крамър срещу Крамър", и за главната в "Изборът на Софи" на Алън Пакула. В добавка "Крамър срещу Крамър" на Робърт Бентън й донася наградите на асоциациите на филмовите критици в Ню Йорк и Лос Анделис, "Смъртта й прилича" (1992) - номинация за "Златен глобус", "Влюбване" (1984) - "Давид на Донатело", "Плач в мрака" - наградата за женска роля на фестивала в Кан и приза на нюйоркската кинокритика, а сериалът "Холокост" (1978) - наградата "Еми")...

Този увенчан с отличия и слава път започва на 22.VІ.1949 в градчето Съмит на щата Ню Джърси, където се ражда Мери Луис Стрийп. Името Мерил идва по-късно, когато във "Вазар колидж" Стрийп започва да изучава актьорско майсторство. След това обучението й продължава в Йейлското училище по драма, където се дипломира през 1975. Същата година дебютира на "Оф Бродуей" в Ню Йорк.

Оттам до големия екран крачката е малка и скоро Мерил я прави с "Джулия" (1977). Следва срещата й с Майкъл Чимино и Робърт де Ниро в култовия "Ловецът на елени", през 1979 играе и под режисурата на Уди Алън в "Манхатън". Сетне се зарежда споменатата успешна поредица, но и по-скромни заглавия като комедията "Коварна жена", в която неин партньор е Джак Никълсън, "Тя, Дяволът", донесъл й поредната номинация за "Златен глобус", "Мостовете на Медисън", "сблъскал" я с Клинт Истууд.

Мерил Стрийп е играла при едни от най-големите режисьори на Холивуд - Сидни Полак ("Извън Африка"), Пакула, Чимино, Уди Алън, Фред Цинеман ("Джулия"), Майк Никълс ("Силкууд" и "Пощенски картички от Холивуд"), Робърт Земекис ("Смъртта й прилича"), Уес Крейвън ("Музика от сърцето"), Къртис Хенсън ("Дивата река"), партнирала е на знаменитости като Джейн Фонда, Дъстин Хофман, Де Ниро (който твърди, че Мерил е най-предпочитаната от него актриса по време на снимки), Никълсън, Робърт Редфорд, Брус Уилис, Лиам Нийсън ("Преди и сега")... Но независимо от влиянията, които всеки един изпълнител неминуемо изпитва, Мерил Стрийп си остава фина, вглъбена, жизнена, разностранна актриса. Майсторка на проникновените и правдиви психологически състояния, женствена и привлекателна, мека и властна едновременно...