Ако говорим за стойностни прояви на съвременната "арт-сцена", не бихме могли да отминем изложбата "Substories", която се откри в столичната галерия на СБХ "Райко Алексиев". По замисъла на участниците частицата "суб", включена в заглавието, би следвало да ни ориентира към нещо "подмолно, неформално, непризнато". В постмодерен контекст обаче това са по-скоро личностните "малки разкази", на които се е разпаднал "големият" единствен разказ на предишната епоха. Авторите Божидар Бояджиев, Васил Абаджиев, Валентина Иванчева, Георги Пасев, Емил Желязков, Лазар Лютаков и Янко Атанасов с твърде разнообразни форми на изказ са обединени едиствено от общото мото на експозицията. Трансформациите на рисунъчното или "живописно-пластичното" начало в концептуални публични жестове.

Божидар Бояджиев се представя с цикъл опуси, групирани под общия етикет "Сторибордиране на таласъмената котка". Този амбивалентен персонаж, наречен "Некомата", е свързан с японски народни предания и легенди. Фигурката на жената-котка присъства в изложбата наред с 21 рисунки-колажи, в които изображението й по особен начин кореспондира с "вградените" масмедийни клишета и текстове на различни езици. Васил Абаджиев визуализира цитати от Самюел Бекет, гравирайки ги върху стъклени плочки. В една минималистична естетика на тях са изписани цитатите "Няма "аз", "Няма "съм" и "Няма "имам", които като своеобразни формули свързват авторовата идея с философията на великия ирландски писател. Валентина Иванчева се представя с рисуван анимационен филм-клип. Зигзагообразният, насечен рисунък сякаш е пластическата транспонация на вътрешните конфликти, извиращи от недрата на съвременната детска агресивност. Георги Пасев почти единствен остава на терена на "добрата стара живопис" с полиптих от 15 малки картини, озаглавен "Престъпление ІV". Със средствата на тоналната живопис са интерпретирани "ситуации-типове" на масмедийната образност, свързани с натрапчивите облъчвания на "екшъните". Емил Желязков с "Портрет на Андрей", неродения син на художника, също, на пръв поглед, съблюдава границите на изобразителното изкуство, но концептуализира посланието като съчетава обезличеността на конвенционалните знаци с експресивността на живописната мазка. В изложбата са представени и два филма– на Лазар Лютаков "Легендата за белия майстор" и на Янко Атанасов "Добро утро, Китай" (вторият – видео), построен върху реален инцидент, случил се в град Джънджоу, провинция Хънян.

Изложбата "Substories" е добър пример за организирането на пространството по начин, който дава възможност едновременно както за взаимопреливане и кръстосване на идеи и визии, така и за оптималната изява на всеки един от участниците.

Изложбата продължава до 6 февруари