Роден на 14 май 1952 в южната част на Чикаго, Робърт Земекис израства с любителска камера в ръце. Във филмовото училище към Университета на Южна Калифорния той осъществява първия си филм "Поле на ужаса" (1973), който му донася "Оскар" за студентски филм. Заедно със своя съученик, съсценарист и съименник Робърт (Боб) Гейл амбициозният Земекис показва 8-милиметровото филмче на Спилбърг. Маестрото остава очарован и предлага на двамата младоци да доразвият идеята си. През 1979 се ражда филмът "1941", чийто режисьор е самият Спилбърг.

Така Земекис влиза в кръга на златния ас и натрупва безценен опит, позволил му да поеме свой път в Холивуд с "Коли на старо" (1980), който привлича вниманието на продуцентите, а и утвърждава новоизгряващата звезда Кърт Ръсел. Ала големият удар е нанесен с приключенския екшън "Роман за камъка" (1984), обединил усилията на актьорски дарования като Катлийн Търнър, Дани де Вито и Майкъл Дъглас. Пътят е открит, трябва да се направи нещо още по-страхотно...

Заглавието на "страхотията" е "Завръщане в бъдещето" (1985), където Земекис показва усет към остросюжетната драматургия и оригиналните решения, демонстрира неизчерпаемото си чувство за хумор и бездънното си въображение. Специалните ефекти са декорирани с оскари, докато сценарните умения на адашите Земекис и Гейл биват само номинирани от академиците.

Със спечелените 351 млн. "Завръщане в бъдещето" скокна в челото на класацията на най-касовите заглавия за всички времена (дори днес той заема в нея почетното 140-о място). Златната жилка не бе изпусната. Земекис и продуцентът Спилбърг чевръсто заснеха "Завръщане в бъдещето II" (1989) и "Завръщане в бъдещето III" (1990), които закръглиха общите приходите от трилогията на 925 млн. долара!

Не по-малко поразяващ ефект произведе и другият голям хит на Земекис - "Заекът Роджър" (1988). Съчетаващ жива актьорска игра с рисувани герои, включващ 1031 броя спецефекти, "Заекът..." се смята за върха на интерактивното кино. 326 аниматори (между които и българи) работят в продължение на цели две години върху рисуваната част на филма. Всяка минута от техния труд върху екрана струва 250 000 долара (но пък и приходите не са малко - 350 млн.). Същият тим от магьосници помага на Земекис и по време на работата му върху "Смъртта й прилича" (1992) - пищен парад на гигантски декори и зашеметяващи трикови снимки, които също грабнаха "Оскар".

През 1994 излезе "Форест Гъмп" с Том Ханкс. Екранизация по едноименния бестселър на Уинстън Грум, "Форест Гъмп" е топла и човешка трагикомедия с мелодраматичен привкус, вряща смес от страсти, емоции и чувства. Напълно в стила на Земекис филмът е фойерверк от смайващи оптични ефекти, които "оживяват" легендарни личности като Джон Кенеди, Джон Ленън, Ричард Никсън... "Форест Гъмп" донесе 13 номинации, 6 оскара (единият от които за режисурата на Земекис) и три златни глобуса, спечели 680 млн. долара, отредили му 31-во място във вечната класация по приходи!

Сетне настъпи тригодишно мълчание. Прекъснато от появата на фантастичния "Контакт" (1997), в който героинята на двукратната оскароносителка Джоди Фостър се занимава с търсене на извънземен разум. "Контакт" е фантастичен, динамичен, зрелищен, величествен, грандиозен, "епичен" (траещ повече от два часа и половина), ала и философски, вглъбен, провокиращ филм. И това не е случайно - в основата му лежи едноименният роман на Карл Сейгън, големия астроном, страстния популяризатор на науката, носителя на прочутата публицистична награда "Пулицър".

"Корабокрушенецът" (2000) отново събра Земекис и Ханкс (двамата са и продуценти на филма), последван от "Прозрачно минало" и "Полярен експрес" (2004), чийто "машинист" (продуцент, режисьор и сценарист) е Боб. Този филм бе заснет (за първи път в историята на киното) по революционната технология "фиксиран образ", която не се оказа пречка за Том Ханкс да се изяви откъм най-добрите си страни.

За да му дойде времето на "Беулф" (2007), а и на "Коледна песен" по Чарлс Дикенс, очаквания в края на тази година двадесет и втори режисьорски филм на Робърт Земекис - маестрото, без чието изкуство днешното кино би било значително по-постно и много по-скучно...