Първият микробус от Черногорския курорт Будва тръгва претоварен за Пераст още на развиделяване. Час по-късно на брега на Которския залив очите вече са широко отворени. Врязан на 30 км. навътре в сушата, фиордът спира дъха в буквалния смисъл на тези думи. Потънал между стръмните си брегове, обрасли с диви нарове, той без съмнение е едно от най-вълшебните места на адриатическото крайбрежие. Черногорците твърдят, че Которският залив е сред десетте най-красиви в света. И нищо мудно тази балканска класация да се окаже съвършено вярна.

Пътуването до Пераст отнема не повече от двадесет минути, които минават като две. Пътят следва извивката на брега, и предлага слайдшоу, което препълва флашкартата на апарата още след първите няколко завоя. Сепва ме съненият глас на шофьора, който промърморва на сръбски нещо, което явно значи: "Пераст...Кой щеше да слиза?".

Високо над града, на 873м. е връх Св. Елия. Притиснат от стръмния бряг, Пераст сякаш е открил цялото си сърце към морето. Мъжът и момичето на съседната маса в кафенето на градския площад се кикотят над две чаши кафе и още две с тъмно питие. Разбира се, че не му е времето, но поръчвам "от тяхното", само заради настроението им. Вкусът напомня бадемов аперитив и има сложно име. "Французи са, приятели на Емир Кустурица, пошепва в ухото ми сервитьорът. Той има две къщи тук!". После посочва неопределено някъде нагоре към стръмните улици, които се изкачват стъпаловидно между лилавите цветове на олеандрите.

Като спомен за годините на разкош и слава, с които градчето живее днес, са запазени 19 великолепни каменни постройки в стила на семплия средиземноморски барок. Повечето от тях са построени през 17 и 18в. От височината над залива покривите им греят в червено-оранжаво на фона на неестествено синьото море. Тъгата по отминало величие е част от тихия чар на Пераст. Само на два часа път от тук, на хърватската ривиера, Дубровник продължава да продава успешно луксозното си минало.

Най-кратката история на Пераст гласи, че градът е преживял разцвета си по време на Венецианската република (1420-1797). Морският, икономически и културен бум от онова време са оставили следи, които не са успели да заличат нито бързият упадък по време на френското и австрийско управление през 19 век, нито земетресението от 1979г.

Островите – близнаци "Св. Георги" и "Богородица от скалите" са най-красивите от всички легенди, които ще ви разкажат в Пераст. На няколко стотин метра от брега първият е мрачен, студен и затворен в себе си. До него "Бгородица от скалите" е приветлив, нежен и сякаш плуващ в прозрачната вода на залива. Веднъж, когато рибари хвърлили мрежите си край "Св. Георги", в тях попаднала икона на Богородица. Внезапно се вдигнала буря. Мъжете едва стигнали живи до брега, но решили да направят на мястото изкуствен остров, на който да построят църква за подслон на иконата, която ги спасила. В продължение на 50г. хората от Пераст трупали камъни в морето, докато над вълните се издигнал "Богородица от скалите". Тази история чувам няколко пъти, преди да се кача в лодката на път за островите. Докато пуши цигарата си с ръка на руля, лодкарят добавя към нея още един детайл: Когато моряци от градчето оцелявали в буря, поръчвали малки керамични плочи със силуета и името на кораба си. След това ги отнасяли в църквата на острова. Шедьовърът в сбирката с дарения обаче е бродираната икона на Богородица, подарена от Ясинта Кунич – една от многото моряшки жени в Пераст. Когато мъжът й не се върнал от поредното плаване, Ясинта се зарекла да веза лика на Богородица докато го чака. Вместо конци, използвала собствените си коси, които от времето и мъката бавно побелявали. Така Ясинта Кунич, която така и не дочакала мъжа си, получила всички цветове, които й били нужни, за да избродира косите на Богородица и малкия Исус.

Ако попаднете в Пераст в дните около Великден, ще участвате в най-шумния пролетни празник в градчето. Наричат го Мад. На площада, пред катедралата "Св. Никола" малкото, току-що отсечено брястово дръвче изглежда странно, украсено с празни бутилки от мляко и вино, курабийки и цветни хартиени ленти. Оказва се, че младежът, който позира за снимка край него с всички момичета от Пераст, всъщност е последният женен мъж в града. Малко преди църковната камбана да удари 11 часа, младоженецът вдига дръвчето и го понася на чело на шумна процесия, която скоро след това се пръска из градските кафета. Това със сигурност е един от най-добрите дни за собствениците им, защото всички ядат сладкиши и задължително пият кафе с много мляко. В шумотевицата научавам, че месец по-късно, на 15 май, по малко странен и доста кървав начин, мъжете от Пераст почитат една славна битка с турците, състояла се на тази дата през 1654г. Те се състезават, кой пръв ще уцели с въздушна пушка петел, комуто в неравната символична схватка е отредена ролята на "врага". След като всичко приключи, най-точният стрелец черпи съгражданите си с бъчва вино.

Вечер, когато палмите по крайбрежната улица в Пераст хвърлят сенките си в морето, идва време за "вранач". Гъстото, черно вино се произвежда от едър местен сорт грозде и в ресторантчето "Бронзовата отливка" (Otok Bronza) го предлагат с хчудесна средиземноморска кухня. Втората вечер в Пераст е за рибното меню в кръчмата "Милинович" край кейовата стена. Този път, към аромата на розмарин, винената листа препоръчва "Кръстач" – бялата слава на черногорските винари. Следвам съвета на месните хора от съседната маса и като за последно поръчвам два десерта - традиционни понички със смешното име - "боби" и превъзходен бадемов кейк. Истинската находка на вечерта обаче е "сипак" – сок от диви нарове, приготвен на място. Зърната на плодовете се смесват със захар и се оставят да престоят седем дни. Така гъстият сироп, който се получава, има изключително приятен аромат и леко кисел вкус. Няколко лъжички сипак в чая вместо захар е идея, която идва пак от съседната маса. Ефектът се оказва поразителен!

Привечер от кея на Пераст към Котор лениво потеглят малки корабчета. Разписание, разбира се, няма. Авантюрата е част от чара на пътуването през залива. Само допреди няколко годни терените по крайбрежието му неоправдано оставаха извън каталозите на големите международни компании за търговия с недвижими имоти. През 2008г. обаче цените им надминаха тези в Монако.