Престижната паралелна програма "Петнайсетдевка на режисьорите", която миналата година шумно отпразнува своя 40-ти юбилей и напомни за времето, когато легендарните Франсоа Трюфо и Жан-Люк Годар прекъснаха 21-вото издание на официален Кан (1968) селекционира български филм! Провокативният и много интригуващ игрален дебют на младия Камен Калев "Източни пиеси" ще представи себе си и страната ни в компанията на режисьори от цял свят, избрани заради новаторското им кино и оригинално им авторство "извън политиката и парите". Сниман миналото лято в София и Истанбул със силно ограничен бюджет, но с много ентусиазъм и алтернативен хъс, филмът на възпитаника на световно известния парижки киноинститут ФЕМИС се занимава с парещи проблеми на днешния живот. Освен трудното приближаване на двамата братя Ицо и Георги един към друг (играещият себе си и нелепо починал след снимките Христо Христов и младатата "звезда" на НАТФИЗ Ованес Торасян) зрителите в Кан ще оценяват и степента на искреност в сбърканите "принадлежности" на героите към маргинални форми на живот. В почти "невъзможното" създаване на филма, в което участват и две знаменити турски актриси: младата Саадет Исим Аксой от "Яйце" на Семих Капланоглу и примата Хатидже Аслан от "Три маймуни" на Нури Билге Джейлан, работа и средства са вложили много и различни хора от Швеция, Босна и Херцеговина, Франция, и разбира се, най-вече от България. В дългия списък влизат всички членове на екипа, основният спонсор на филма Ангел Христанов, инвестирал лични средства и направил възможни снимките изобщо, Шведският филмов институт, заедно с регионалния фонд Film i Väst и постпродукционната компания The Chimney Pot, пазарите на проекти CineLink и София мийтингс, от където всъщност започва щастливата съдба на филма. За неговото бъдеще (досега в лентата няма вложен нито един български лев държавна субсидия), ще се грижи световният дистрибутор "Мементо филмс, успял да продаде миналогодишната "Златната палма" "В класната стая" (Entre les murs) на Лоран Канте в 65 страни. Този факт дава допълнителен шанс на създателите на "Източни пиеси", сред които са и актьорите Иван Налбантов, Красимира Демирева и Николина Янчева. Всъщност, след участието в късометражния конкурс на "Седмицата на критиката" през 2005 и 2007 на миниатюрите "Върнете заека" и "Лошият заек", (заедно с Димитър Митовски), "Източни пиеси" е първото голямо "поемане на въздух" на български режисьор в Кан от времето на "Лагерът" на Георги Дюлгеров и "Маргарит и Маргарита" на Николай Волев (1990). Допълнителният шанс на Калев е, че ще се състезава и за наградата "Златна камера.

Независимо от финансовата криза или по-скоро въпреки нея, официалната част на 62-рото издание на фестивала в Кан (13-24 май) се очертава да бъде по-бляскава от всякога. Конкурсът, който тази година приютява точно 20 заглавия, е буквално претъпнат от световно известни имена. На първо място стои Куентин Тарантино с Inglourious Basterds, който самият режисьор определя като "спагети-уесърт с иконография от Втората световна война". Немската критика обаче подозира, че сблъсъкът между нацистка Германия и Холокоста в типичен тарантинов "поп стил", този път може да навлезе в "опасни води", тъй като става дума за изпращането на осъдени на смърт (еврейски) мъже в Европа с мисия за избиване "до крак" на вражески немски войници.

С историята за един човек без зрение, но с две идентичности (Los abrazos rotos), Педро Алмодовар отново се кани да покаже прелестната Пенелопа Крус, и най-сетне да се пребори за постоянно изплъзващата му се "Златна палма". В ролята на негов силен конкурент се явява "мрачното дете" на датското кино Ларс фон Трир, триумфално завръщащ се в "клуба на избраните" със своя най-нов Antichrist. Тук пресата предусеща ироничен ексибисионизъм и големи кървави дози "кино на ужасите". Подозиран в опасна близост с тазгодишната председателка на международното жури Изабел Юпер, с най-новия си филм Das weisse band ще се появи и австриецът Михаел Ханеке. Този път режисьорът на "Пианистката" се обръща към проблемите на едно протестантско село в Северна Германия в навечерието на Първата световна война. Минали времена ще припомни и единствената жена със "Златна палма" Джейн Кемпиън, чийто Bright Star ще потъне в романтичната любов на поета Джон Кийтс. Les Herbes folles пък ще покаже неувяхващото майсторство на един от най-стилните французи в киното, Ален Рене, и ще напомни за ролята му във формирането на френската "нова вълна" преди половин век. Другият французин, на когото домакините залагат много, е уважаваният Жак Одиар. Заради взривоопасното преплитане на съдбата на млад, негромотен мюсюлманин с дейността на корсиканската мафия, филмът също се очаква с предпазлив интерес. За сметка на това, скандалният Гаспар Ное, чийто по-ранен "Необратимо" (2002) все още кара някои по-чувствителни зрители да потръпват, ще покаже Soudain le vide, в който преобразен във фантом млад мъж ще броди над покривите на Токио. Любимият на социално ангажираната публика Кен Лоуч пък се завръща с Looking for Eric. В него английският режисьор е обединил страстта си към футбола с постоянното си любопитство към "обикновения човек". Друг социално ангажиран творец от подобна класа, Марко Белокио, ще напомни за срамното отношение на някогашния диктатор Бенито Мусолини към любовницата си Ида Далсер, от която е имал признат и след това отхвърлен и жестоко преследван син. Най неочаквано, Анг Ли ще представи Taking Woodstock, с който ще напомни за безспорно най-фантастичния концерт в историята на рока, а нашумелият със силовото си кино Джони То – с Vengeance ще представи френския рок идол Джони Холидей в ролята на справедлив отмъстител за смъртта на дъщеря си в Хонг Конг.

"А който иска да разбере, в какво се взира стилизираната Моника Вити в кадър от филма на Микеландежо Антониони "Приключението" (официален плакат на фестивала), нека прочете последната ми книга." – пошегува се по време на официалната пресконференция за журналисти в Париж "хладният коструктор" на Кан, дългогодишният негов директор Жил Жакоб.