Корейски дракони и ирански рап в Кан

След като в директен диалог с публиката величието Франсис Форд Копола направи скандалното разкритие, че организаторите на фестивала не са пожелали да селекционират най-новия му и филм "Тетро" в конкурса, стана ясно, че "топлата връзка" между него и официален Кан е доста изтъняла напоследък.
"Казаха ми, че можели да включат филма ми "извън конкурса" и то в самия край на фестивала, като за сметка на това щели да ми организират фантастично посрещане на "червения килим". На мен обаче това предложение не ми хареса и го отхвърлих. Считам, че след като дадено заглавие се показва в Кан, то трябва да може да се състезава за награда.
"Тетро" е независим филм, сниман изцяло в Буенос Айрес, който ми принадлежи изцяло и затова реших, че мога да откликна на появилата се впоследствие покана от паралелната програма "Петнайседневка на режисьорите" да открия тазгодишното й издание. Но не повече...", заяви режисьорът пред много млади зрители и сина си Роман, изпълнителен продуцент на филма.
Критиката оцени по достойнство актьорските постижения на Винсент Гало и Карл-Мария Брандауер, както и симпатичната ретростилистика на оплетената и почти изцяло заснета в черно-бяло история за трудното преодоляване на бащиния деспотизъм. Но наред с това се появиха и критика за баналност и дори сходство с наивитета на бразилска сапунка.
Подигравателни отзиви се появиха и за измъчилия публиката южнокорейски "Жажда", в който католически свещеник внезапно се превръща в дракон, редовно пиещ кръвта на човек в кома. "Филмът ми трябва да въздейства като "голяма сметка" в скъп ресторант, стряскащо и конфузно", оправда се в Кан изестният в страната си майстор на "киното на ужасите" Парк Чан Вук. Въпреки уверенията на режисьора, че филмът му има отношение "и към религията", публиката тук съвсем не забеляза това.
Масово недоумение предизвика присъствието в конкурса и на активно лансирания от домакините филипински филм Kinatay на режисьора Бриянте Мендоза. Лентата показва садистичното убийство на една съгрешила проститутка и методичното разчленяване на трупа й след това от изпълняващи служебните си задължения полицаи. Една част от публиката напусна салона погнусена, а друга остана вдъхновена от конкретната дисекция на съвременното филипинско общество.
Начини за потискане на обикновените хора показа и "Нищо не се знае за китайските котки" на иранския режисьор Бахман Гобади. Снимачният период на този нелегелно заснет филм е продължил само седемнадесет дни. В него се разказва покъртителната история на младо момче и момиче, търсещи всевъзможи начини да сформират рок група, с която да избягат в Лондон. "Без капка измислица филмът показва какви са резултатите от т.нар. културна революция в Иран. В момента в страната има над хиляда нелегални рап и рок групи, които рискуват много, ако бъдат хванати от полицията", сподели в Кан развълнуваният режисьор.
Подобна заплаха е грозяла и нелегалните снимки на китайския "Пролетна треска" на Лу Йе, на когото официалните власти са забранили да работи в киното и телевизията за период от пет години. Филмът показва хомосексуалната връзка между двама мъже и появата между тях на жена. Критиката веднага "видя" прилика между чувствената "треска" на тримата герои с някогашните преживявания на известното трио от "Жул и Жим" на Франсоа Трюфо.
Джейн Кемпион показа най-доброто от себе си в скромния, но изящен филм за трагичната любов между талантлив поет (Джон Кийтс) и негова почитателка. С миловидния си и почти сладникав Taking Woodstock Анг Лий припомни на публиката някогашния лозунг "Правете любов, а не война!", а със силовия си и много въздействащ "Пророк" Жак Одиар показа безпощадната битка за надмощие в днешния френски подземен свят.