Най-страхотният голф клуб света си няма име или категория просто защото официално той дори не съществува. "Искаме клубът да е максимално ексклузивен", обяснява 62-годишният му президент Михаел Хилти, който е и член на базираната в Лихтенщайн Hilti AG (прочутата компания за строителна техника). "Свободата си има цена. Вече съм изгубил сметката колко сме вложили тук, сега имам инвестиционна програма за 10-20 млн. евро (чисто ново игрище струва 4-5 млн. евро) и на теория някой ден може и да имаме 100 членове", допълва Хилти. В момента в клуба с 30-ина служители има само 24 членове, които пазят в дълбока тайна местоположението му някъде сред очарователния пейзаж на север от Сен Тропе, разказва агенция "Блумбърг". Историята започва през 1977 г., когато архитектът на голф игрища Робърт Трент Джоунс-старши обикаля из Прованс и харесва ферма в долината на река Аржон. След това със сина си Робърт Трент Джоунс-младши разработват може би най-скъпото игрище, което през 1995 г. приема първите си... четирима членове. Днес заемащото 850 хектара място е наричано "Козята пътека", "Купчината камъни", "Грийнът на Видобан" (по името на близкия град), "Принцът на Прованс" или "Голф фондация на Видобан за околната среда". "Понякога членовете слагат превръзки през очите на гостите си, за да запазят в тайна как се стига до мястото. Някои от пътните табели, които използвахме в миналото, днес са свалени", твърди Мишел Бенедети, 68-годишният президент на Benedetti SA. Тази компания е построила близо 130 игрища в Европа, включително и това край Видобан. Макар да е член на клуба, и той неотдавна се изгубил по тесните и виещи се селски пътища в района на Кане де Мор. "Не искаме да ни забелязват. Мястото е абсолютно недостъпно, няма табели, официален вход, интернет сайт и GPS позиция", казва мениджърът на клуба Джон Гулд. Нищо обаче не може да се скрие от очите на Google Maps - въоръжени с разпечатки фенове са стигали до вратите му в гората Боа дю Буи и са били отпращани с единствената утеха, че все пак клубът е реален, а не е някаква голф легенда. Легендарни са обаче таксите за членуване в нещо, което официално никога не е било откривано. За удоволствието да няма никакви външни хора, партита и стрес всеки плаща по 500 хиляди евро. Бизнес планът е бил за 60 членове, но първите 24 решили да покрият останалите 36 вноски (18 млн. евро) и да си останат в тесен кръг. Годишно по-малко от 500 души имат привилегията да играят, но след това повечето от тях не говорят какво са видели. А едно от нещата, за които си струва да се говори, е екологичното равновесие, постигнато на място, където през 2003 г. горски пожари погълнаха 3000 от дърветата, а три години по-късно - 30 хектара, хиляди защитени костенурки и оформлението на пет от дупките. Днес клубът използва 4 пъти по-малко вода, отколкото през 2003 г., и е еталон сред професионалистите по строеж на игрища.