Който е бил там, го помни за цял живот. Който го е пропуснал, съжалява завинаги.

Защото това със сигурност е събитие, белязало цяло едно поколение. Както и едно от малкото емблематични събития от края на 60-те, завършило с хепиенд и поради това облъчващо с музика, любов и свобода поколения наред след това.

Между 15 и 17 август 1969 г. за изненада (и малко ужас) на самите организатори стотици хиляди младежи се стичат на ливадата в Бетел, щата Ню Йорк. Привлича ги сцена с някои от най-прочутите групи и изпълнители на времето и насладата от законни и незаконни удоволствия. Комбинацията от усещането за гигантска общност, опиянение, изтощение, внезапен порой, кал, глад и мирно сбогуване на "децата на цветята".

Само преди година гневната младеж на Америка се сражава с полицията по улиците на Чикаго, антивоенните настроения са все по-силни, расовият въпрос и разликата между поколенията трупат още и още напрежения. Затова всяко голямо събиране се очаква с тревога от власти и организатори. "Да оставим характерите, облеклото и идеите им - това бяха най-чаровните, добронамерените и примерни хлапета в цялата ми 24-годишна работа като полицай", споделя днес пред "Ню Йорк таймс" Лу Янк, шеф на полицията в близкия град Монтичело.

Почти половин милион идеалисти, наивници, студенти, артисти, работници, хипита, политици-аматьори пристигнали с повече марихуана и ЛСД, отколкото палатки, храна и вода. Накрая организаторите на фестивала, очаквали 100-150 хиляди души, просто вдигат ръце и оставят събралите се да се оправят сами, да си помагат, лекуват и пазят. Губернаторът заплашва да им изпрати Националната гвардия, защото щатът е парализиран от километри дълги колони на опитващи се да се доберат до Бетел, а и е достатъчен един откачалник с пистолет да превърне купона в касапница. Фактът, че всичко приключва мирно, само подсилва легендата.

Получилият година по-късно "Оскар" за документалистика филм "Уудсток" сякаш е създаден, за да свидетелства, че всичко това не е било една масова халюцинация. Музикантите - Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Джоан Бейз, Джо Кокър, Сантана, "Дъ Ху", "Грейтфул дед" (извинявайте всички останали велики е мимолетни групи и имена) - свирят пред най-голямата публика в цялата си кариера. Хипи културата с трясък излиза от периферията и се превръща в мейнстрийм, "Правете любов, не война" и "Любов, секс, наркотици и рокендрол" неудържимо плъзват по света като политическа декларация.

Напълно безплатният (и финансово банкрутирал) Уудсток е и началото на комерсиализацията на младежкия бунт, превърнала го накрая в имитация и тривиален моден етикет. Точно тук много предприемчиви хора осъзнават, че на хлапетата може да се продават много повече неща от винилови плочи и наркотици. Woodstock Nation почти веднага се превръща в Woodstock Market - онова, което по-късно специалисти ще нарекат таргет група.