Калев и Гърдев с хубави награди в Сараево
Павлина Желева, специално за вестник Дневник
"В първия си игрален филм режисьорът Камен Калев показва истински талант в съединяването на онези елементи, от които се нуждае едно голямо произведение: разнообразни и силни персонажи, невероятно преплитане на визуални и музикални елементи, силен сценарий, успяващ да потопи публиката в света на днешните млади хора от София с ярките им лични и социални конфликти и предизвикателства". С тази формулировка тричленното партньорско жури на кинофестивала в Сараево връчи на "Източни пиеси" наградата на най-старата и авторитетна мрежа за показ на "авторско кино" в света CICAE (Confédération Internationale des Cinémas d’art & essai).
Създадена през 1955 г. с цел да стимулира промоцията на "културното разнообразие" в киномрежата, конфедерацията избира български филм за награда в Сараево за втори път – първият беше "Лейди Зи" на Георги Дюлгеров (2005). Тъй като CICAE работи за привличането на максимален брой зрители от потенциалните сто милиона почитатели на авторско кино в света, не е тайна, че призът отива при филм, отворен към публиката. В този смисъл отличието на "Източни пиеси" е сериозно признание за неговата комуникативност. Впрочем на 15-тия балкански фестивал на балканско кино тъкмо нашият филм бе посрещнат от зрителите с човешко разбиране и топлота.
"На днешния ден (16 август), когато "Източни пиеси" ще бъде показан пред публиката на Сараево, се навършва точно една година от нелепата смърт на Христо Христов. Мисля, че това съвпадение не е случайно, че по някакъв начин съдбата отдава почит на човека, който се съгласи да изиграе себе си в този филм" – каза по време на пресконференцията си Камен Калев. "Приживе майката на Христо, а също и присъстващата тук Николина Янчева бяха най-близо до трагичната му личност. Затова сега, когато него вече го няма, те са се наели със задачата да покажат авторските му произведения в изложба..."
Пресконференцията, както и тържественото изкачване на очарователния ни екип по импровизирания "червен килим" пред Националния театър на Сараево бяха подробно проследени от националната телевизия на Босна и Херцеговина. "Проблемите на героите във филма, както и техните реакции са ни много близки" – реагираха развълнувани зрители. И още: "Искрена и топла история, която може да се случи, в която и да е балканска страна..."
В редиците на българския артистичен букет, в който Ованес Торосян успя да се открои, през цялото време неотлъчно блестеше и ефирната турска актриса Саадет Аскьой. Подобно на фестивала в Кан и в Сараево в центъра на купона в чест на "новото българско кино" бе талантливата вокална изпълнителка Андрония Попова ("Насекомикс")...
В този смисъл приемът на "Източни пиеси" в Сараево, а също и наградата му някак уравновесиха предпочитанията на главното жури. То обаче концентрира избора си, а оттам и всички останали награди (включително и парични!) само върху два филма: сръбския Ordinary People на Владимир Перишич (Голямата награда, 25 000 евро) и гръцкия "Кучешки зъб" на Йоргос Лантимос (Специалната награда на журито, 10 000 евро). Съответно наградата за най-добра мъжка роля (2500 евро) роля отиде при Реля Попович, а тази за най-добра женска роля заедно с прилежащата й сума бе поделена между Агелики Папуля и Мари Тсони...
Също като "Източни пиеси" и тези филми донесоха "биография" от тазгодишния фестивал в Кан – Ordinary People беше открил "Седмицата на критиката", а "Кучешки зъб" се бе сдобил с наградата на "Особен поглед". Тогава "злите езици" имаха повод да коментират, че от признанието несправедливо бе отклонен заслужаващият го много повече румънски "Полицай, прилагателно" на Корнелиу Порумбоиу, (показан и в Сараево, но не в конкурса...).
Ако трябва до обобщим: иначе популярното със своята социална комуникативност сръбско кино този път бе силно похвалено заради формални и тематични търсения (Ordinary People получи и наградата на ФИПРЕССИ), а гръцкият филм бе предпочетен заради почти "клиничната си метафоричност". Макар и несъвпадащо с българските надежди, вкусовото "поведение" на журито се оказа логично: и двата филма се занимават с проблемите на манипулацията и отнемането на свобода и "работят" на експериментално ниво.
Ordinary People, чието заглавие по настояване на режисьора се изписва само на английски език, показва един ден от живота на седем млади войници от "някаква армия, не съвсем отдавна, някъде в Сърбия..." Един от тях (Реля Попович, който по време на снимките е бил само на 19-години) изнася на гърба си "обучението" и "научаването" да се убива... Пълното отсъствие на какъвто и да е нарочен или неволен драматизъм подчертава уродливостта на "обикновените жестове в обикновения живот на обикновените хора..."
В същото време "Кучешки зъб" е нестандартен, но хомогенен в оригиналността си: богати съпруг и съпруга са поставили трите си деца в пълна изолация от външния свят. В резултат на това безумие те са ги превърнали в полухора, полуживотни, вярващи, че могат да излязат извън оградата само ако се разклати кучешкия им зъб...
Все още далеч от битките на конкурсите, сценарият "Цинкограф" на тандема Гърдев/Тодоров, който се състезаваше на не по-малко оспорваното "бойно поле" на "проектите в развитие", също изтръгна апетитен приз. След успеха си на Балканския филмов фонд в Солун, където отличното представяне на авторите на "Дзифт" им донесе награда от 10 000 евро, тук те получиха двойна сума, но не в кеш, а в бъдещи постпродукционни услуги.
Убедително заявяващи в международна среда способността си да направят "парадоксален филм за самата природа на тайното следене по време на комунизма", двамата автори уверено градят репутация на "силови и печеливши българи". Следващият специализиран пазар на проекти, но който те отново ще представят "Цинкограф" е в Рим.