"Никълъс Кейдж се завърна!", гласят рецензиите от Entertainment Weekly до Toronto Star за новия филм Bad Lieutenant: Port of Call New Orleans ("Лошият лейтенант: Ню Орлиънс"). Звездата, естествено, нито е изчезвала от медийното полезрение, нито е преставала да прави филми в последните години. Но те бяха такива, които пълнеха касите и изчерпаха търпението на критиците и истинските почитатели. Флагманът на немскоезичната преса Sueddeutsche Zeitung дори отказа да публикува специално дадено интервю от Кейдж за премиерата на "Опасностите на Банкок", защото и интервюто, и филмът са пълни с клишета и нямат никаква стойност.

"Исках да направя отличен филм", казва скромно самият Никълъс Кейдж, когато журналистите на представянето на Bad Lieutenant във вторник на международния фестивал в Торонто не спират да му правят комплименти. Режисъор е германецът Вернер Херцог, който тук се представя още с My son, my son, what have we done ("Сине мой, сине мой, какво направихме") с Уилям Дефо, срещащ обаче значително по-малко радушен прием.

Кейдж сравнява интензивността на работата си в Bad Lieutenant с тази по друг емблематичен филм - "Да напуснеш Лас Вегас", донесъл му "Оскар" и "Златен глобус" за най-добра мъжка роля през 1995 г. "Холивуд е малко село, винаги е хубаво, когато хората ти кажат, че си свършил добра работа", отговаря той на въпроса очаква ли отново номинация за ролята си на корумпиран полицай. В Bad Lieutenant той играе ченге, което е почти постоянно на кокаин, вижда навсякъде игуани, забърква се с мафията и дори държи пистолет до главата на мила възрастна госпожа.

"Снимахме сцените в т.нар. нормална версия, но продължавах да имам чувството, че може и по-лудо. Тогава се обръщах към Никълъс: "Нека го направим още веднъж, но този път развържи прасето да рие на свобода" - Вернер Херцог разсмива залата едновременно със силно оцветения от баварски акцент английски, и с буквалния превод на немския израз (на български би отговарял на "да му отпусне здраво края"). "Никога не съм се съгласявал с това. Виждам героя си повече като акула. Но Вернер има някаква мания за прасета", потупва го по рамото Кейдж.

Двамата толкова различни по произход, възраст и опит след интензивните снимки на Bad Lieutenant изглеждат като стари приятели, които се знаят поне от гимназията. Херцог признава, че половината от работата по филма е дело на Кейдж, който непрекъснато е натискал холивудските продуценти да дадат повече свобода на режисьора. Така се е получил радикален, емоционален, много тъмен и откровено странен на моменти филм.

"Опитвам се максимално да се доближа до ролята. Затова взех безобиден реквизитен бял прах, смъркам уж кокаин и почвам да се движа сякаш съм хай. Вернер, който мрази наркотиците, ме видя и започна: "Какво си взел! Какво правиш бе, човек!" Тогава аз отговарям с половин уста - нищо, не виждаш ли, че се опитвам да вляза в ролята, а ти сега ще ме изкараш от нея!", шегува се Кейдж. Актьорът има дълга история на злоупотреба с наркотиците в по-младите си години и част от диалозите във филма са почерпени от собствения му богат опит.

Вернер Херцог, който се усмихва и шегува много в Торонто, съвсем не изглежда като провокативния и противоречив режисьор на мрачни европейски филми. Но накрая на пресконференцията все пак не удържа острия си език: "Тия така наречени изследователи на киното, академици, се опитват да намерят обяснение на всичко, изстискват живота от филма като... като от хавлия. Това спира въображението!" Реакцията на Херцог бе провокирана от поредния въпрос за паралелите между неговия филм и "Лошият лейтенант", култовата творба на Абел Ферара с Харви Кайтел от 1992 г. Между двата няма почти нищо общо освен името, наложено от продуцентите за по-добра реклама.

"Ник можеше да направи блокбастър за много пари, но той избра този филм", казва накрая Херцог. Както изглежда, всички - от режисьора, през критиците, публиката и дори самият Кейдж - са щастливи от това.