Ако международният филмов фестивал в Торонто, който завърши вчера, може да е барометър какво става в кинобизнеса, то стрелката трябва явно да сочи към криза. Но добрата новина е, че въпреки рецесията няколко независими филма си тръгнаха с впечатляващи печалби под формата на договори с утвърдени дистрибутори и много внимание от страна на публиката и критиците.

 

Големите награди в Торонто не са дават от професионално жури, а от зрителите. Затова и няма съмнения за скрито прокарване политика, както при другите фестивали където една награда по негласно правило трябва да отиде задължително за домакините, друга – за филм от Третия свят, трета – за поощрение на някоя актуална тема и т.н.

 

В Торонто директно след прожекциите, преди да са прочели оценки на критиката или да бъдат оглушени от медийния шум, зрителите откъсват листчета с оценки от 1 до 5 и ги пускат в урните на излизане. Така наградите са по-емоционални, непринудени и дават шанс на шарени или провокативни филми като драмата ала Боливуд "Беднякът-милионер". До фестивала в Торонто миналата година никой не му бе обърнал сериозно внимание, сценарий, който се е повтарял многократно през годините. "Хотел Руанда", "Американски прелести","Невероятната съдба на Амели Пулен" са започвали своя път към световния успех от канадския фестивал. Сега идва ред на драмата за Харлем Precious.   

 

"Това не е арт-филм за избрана публика. Това е филм, с който всеки може да се асоциира," бе посланието на режисьора Лий Даниелс, когато бе обявено, че творбата му печели голямата награда на публиката. Краткото описание на Precious ("Скъпоценна") като историята на двестакилограмова афроамериканска тинейджърка, която трябва да преодолее втора бременност от баща си, злобата на майка си и безнадежното ежедневие на Харлем в края на 80-те години, не звучи точно като масов холивудски хит.

 

Но основната идея, че има изход и той не е в мечтите на главната героиня по някакъв фантастичен начин да стане звезда, а чрез тривиалния път на образованието, е реалистична и затова обнадеждаваща. Може би е и точното послание, от което има нужда публиката във време на икономическа криза и несигурност за бъдещето.      

 

"Ако някой е заинтересован да бъде евентуален дистрибутор, това са моите продуценти," казва режисъорката Лиан Пули когато получи голямата награда за документален филм за The Topp Twins ("Близнаците Топ") за новозеландски близначки-лесбийки, изпълняващи кънтри. Пули не е единственият кинотворец, който все още не е осребрил радушния прием в Торонто в конкретен договор с разпространителски фирми. Независимото кино винаги е имало проблеми с продажбите, но тази година големите в бизнеса са особено предпазливи.

 

Цял ред филми хвалени от критиката или пък хит сред публиката са с неясно бъдеще. Сред тях са британската драма за навечерието на Втората световна война Glorious 39 ("Великолепните 39"), новата адаптация по Оскар Уайлд "Дориан Грей" и дори лентата с участието на Натали Портмън и Лиса Кудроу "Love and Other Impossible Pursuits" ("Любов и други невъзможни стремежи"). Случаят с Creation ("Сътворение"), разказващ как Чарлз Дарвин е написал теорията си за естествения произход на живота, филм, към който нито един американски дистрибутор не е проявил интерес, е особено подозрителен. В САЩ спорът между привържениците на еволюцията и отричащите я креационисти е особено нажежен и съмненията са, че разпространителите не искат да рискуват и с политически скандал.      

 

От друга страна модният дизайнер Том Форд, дебютирал като режисьор с A Single Man ("Самотен мъж") си тръгна с впечатляващия договор за разпространение с Weinstein Company. Холивудската компания ще плати $1,5 млн., за да представи на световния пазар филма, за чийто комерсиален успех, въпреки наградата от Венеция на Колин Фърт, доста хора изразяваха съмнение. A Single Man разказва историята на гей-писател през 60-те, който тъгува за загиналия си в автомобилна катастрофа любовник и грижливо подготвя собствената си смърт.

 

Форд е самофинансирал филма си, защото след краха на инвестиционата банка Lehman Brothers миналата есен никой не е искал да му отпусне кредит за толкова некомерсиален сценарий. Режисьорът-моден дизайнер въобще не криеше задоволството си, че с търпение, риск и упоритост до последно е бил консервативната система на комерсиалното кино.  

 

В Торонто стана очевидна и още една тенденция – все повече холивудски звезди, уморени от вечните екшъни и любовни комедии, са готови да рискуват с независими филми и да приемат занижени хонорари, щом им се предлагат интересни роли. Драмата за осиновяването Mother and Child на Родриго Гарсия е събрала заедно Анет Бенинг, Наоми Уотс и Самуел Джексън в най-смислената му роля от години. Канадецът Питър Стебингс пък успя да хване за дебюта си Defendor ("Защитник"), симпатична пародия на супергероите от комиксите, дори Уди Харелсън. Кристин Скот Томас пък играе в горещата френска любовна драма Partir ("Напускане").    

 

Джейсън Райтмън доскоро бе известен като сина на режисьора на "Ловци на духове" Айвън Райтман, който направи две успешни комедии "Джуно" и "Благодаря за пушенето". След Торонто 2009 е много възможно ролите да се обърнат и Райтмън-младши да се окаже по-известният и важният творец в семейството. Той се представи на фестивала като режисьор с Up in the Air ("Във въздуха") с Джордж Клуни и като продуцент с Chloe ("Клои") с Лиъм Нийсън и Джулиън Мур. Само на 31 години, Джейсън бе един от най-заетите хора на фестивала. Журналистите го преследваха за интервюта, другите кинаджии – за да му предложат сценарии и проекти за продуциране, а актрисите – за да играят в продукциите му.      

 

Up in the Air е филм за специалист по провеждане на масови съкращения в закъсали фирми (Джордж Клуни), който освен това не може да се обвърже с нищо и никого. Както повечето високобюджетни холивудски филми и той не очакваше награда в Торонто. За тях участието на фестивала традиционно открива надпреварата за наградите "Оскар". Ако се съди по реакциите на публиката, критиците и индустрията, с комедията по време на рецесия Райтмън-младши ще е в състезанието както за най-добър режисьор, така и за филм на годината и евентуално главна мъжка роля за Клуни, който в частта за проблема с обвързването играе (почти) самия себе си.         

 

34-то издание на международния филмов фестивал ще се запомни и с ръкопашната схватка между Колин Феръл и фотограф, изкрещял на сестра му, едновременно и асистент на звездата, да се разкара от червения килим. Ирландецът без малко публично да покаже кои хватки от екшъните с негово участие наистина знае. Също и с изненадващото завръщане на дукесата на Йорк Сара Фъргюсън, скандалната Фърги от 90-те, която вече е филмов продуцент (The Young Victoria – "Младата Виктория") и открито говори за миналите си грешки.

 

Въпреки глобалната икономическа криза никой не се отказа от пищните партита за премиерите, но те видимо бяха поскъсени. Още преди полунощ и купонът, и алкохолът свършваха. Неочакваният ефект - на другата сутрин и най-ранните прожекции за индустрията бяха пълни и в колкото и невъзможно време да бяха насрочени пресконференциите, никоя звезда не закъсняваше.