Силви Вартан между болката и любовта
Париж. Септември. Силви Вартан се готви за едни от последните концерти в нейната дългогодишна кариера. За последното си шоу избира прочутата зала "Олимпия", където през 60-те години започва триумфалното й шествие по световните сцени. Имаме уговорка да се видим в театъра на едно от луксозните парижки предградия. Тук Силви и екипът, предвождан от съпруга й Тони Скоти, са организирали своя щаб. Журналисти търпеливо изчакват реда си, за да запечатат репетицията на звездата.
Силви се появява в анцуг, готова да прекъсне репетицията си, за да задоволи медийното любопитство.
Поздравявам я на български език, тя се обръща, усмихва се и веднага идва при нас, българите. Защото България е нещо много лично и специално за нея. Ще разговаряме дълго, но след репетицията. Засега сме поканени в "работилницата на шоуто" – песните, сценографията, невероятни музиканти, светлинни ефекти. Екипът на звездата Вартан е добре смазан механизъм.
Репетицията започва с Je chante le blues, новия хит на Силви, написан специално за нея от президентшата на Франция Карла Бруни. Песента е част от новия албум TOUTES PEINES CONFONDUES.
За нас, българите, Силви пее специално "Марица" и "Дарина", две от най-българските й песни. Защото знае какво означават те за нея и за нас.
Силви, готова ли сте да се разделите с публиката след това турне? Не обичам гръмките думи. Какво означава да се разделя? Аз имам публиката си и тя ще ме следва до края. На няколко пъти се заричах, че това е краят на концертната ми дейност. Все пак човек трябва да каже веднъж завинаги: стоп! Може би е дошъл такъв момент. Не знам още. Сцената изисква енергия, която все още имам. Разбира се, по-трудно се правят шоупрограми с балет и много преобличания. Сега съм разделила новото шоу на две части. В едната са песните от новия ми албум, а във втората – големите ми хитове. Всеки път се чувствам напрегната - надявам се да се хареса. Вижте, годините нямат значение, няма значение пред колко хиляди души си пял, колко пъти си излизал на сцената. Вълнението, емоцията всеки път са едни и същи.
Мислили ли сте какво бихте правили, ако не беше музиката? Не мога да си представя днес живота без музиката. Истината е, че като момиче мечтаех за сцена, за киното. Исках да бъда актриса. По-късно попаднах в киното, но все още мечтая за роля, в която да мога да се разгърна, да покажа едно друго лице. Сцената винаги ме е изкушавала, но бих се справила добре и с това да отглеждам деца. Винаги съм мечтала да имам много деца.
Помните ли първата песен, която чухте? Спомням си, че в детството в България имаше много музика. Дядо ми, баща ми, приятелите на семейството ни бяха хора, които обичаха музиката. У нас се пееше, старият акордеон, старите песни…И днес звучат в ушите ми, спомням си отделни думи, цели мелодии. Има неща, които остават. Музиката в моето детство е цяла вселена. Все по-често си я припомням през последните години.
Най-силният спомен от годините в България? У дома. Коледа, празнична вечеря. Мама и татко са купили подаръци, аз и брат ми Еди сме нетърпеливи. Минават хора през дома. Музика, топлина, усмивки, дори в годините, в които бяхме изселени, празниците бяха празници. Усещане за сигурност, за любов. Семейството се оказа нещо много важно за мен през годините. Щастлива съм, че сега го имам такова, каквото го исках - голямо, с деца и внуци, сигурно, пълно с любов.
Какъв беше денят, в който напуснахте България? Гара, сиво, студено, самота…Бях със семейството си, но се чувствах сякаш нещо много голямо си отива от мен. Това пътуваме ме беляза. След това се появи Париж, Лионската гара, ухание на топло кафе и кроасани… Животът се промени. В този град имаше светлина.
Ставате популярна твърде млада, как ви се отрази успехът? Направи ме по-отговорна, по-дисциплинирана. Не можех да си позволя да се проваля. Критиците ме гледаха недоверчиво. Пълнех зали, но те все имаха едно наум. Плочите ми се продаваха добре, хората ме харесваха, но критиците смятаха, че съм част от модата в момента, че на следващата година никой няма да си спомня за мен. Успехът ме накара да влагам повече усилия в работата си, да се развивам. Успехът ме променяше.
Срещали сте толкова велики личности, какво си спомняте от срещата с "Бийтълс"? Харесахме се в личен план, а това е важно за работата, това е извън професионализма. Всеки един от четиримата е личност, с която ми беше интересно да общувам. Запазила съм хубави спомени от онези години и нашата среща.
А срещата с Джони Холидей, съжалявате ли за тази любовна история? Човек не може да съжалява, когато преживява една истинска любов. А нашето си беше любов, страст, едно много силно привличане. Признавам, не мога и до днес да разбера докрай Джони, но той завинаги ще остане част от моя живот. Не само защото е баща на Давид, а защото и за двамата тази връзка се оказа важна, решаваща в личен и професионален план.
Простила ли сте предателствата? Когато обичаш, прощаваш, но идва момент, в който взимаш решение. Нашата раздяла беше закъсняла във времето.
Но като че ли точно навреме се появява мъжът на живота ви – Тони Скоти? Тони е един от големите подаръци на съдбата, другият е нашата дъщеря Дарина. Когато имаш връзка в една по-зряла възраст, разбираш какво означава не само да обичаш, но и да бъдеш обичан. Защото любовта е внимание, даване, желание да споделиш както хубавите, така и трудните моменти от живота си с другия. Тони ми върна вярата в мен, в умението ми да обичам. За всяка жена е важно да бъде обгрижвана, да се чувства избрана.
Кой е най-трудният миг в живота ви? Раздялата с близките. Последната беше с мама преди няколко години. Няма компенсация за загубата на близък човек. С годините чувството за празнота се усилва.
А най-щастливият? Всеки миг с децата, с Тони, с внуците.
Вие сте човек, познал любовта и тъгата, какво е да живееш между тях? Този контраст ме кара да живея днес и сега, да съм благодарна за това, което ми се случва на момента. Като бях млада, правех планове за бъдещето, за семейството ми….Животът обаче имаше друга, по-различна от моята логика. И ме водеше. Загубих близки хора, изпитах разочарования, бях сама, но се научих да бъда търпелива. Не се отказах въпреки болката да обичам. И съдбата отново ме дари с любов. Имам семейството, което ме прави щастлива. Никога не загубих любовта и предаността на публиката. Това ме прави спокойна, полезна, енергична.
Коя е най-трудната ви битка до този момент? Да остана вярна на себе си въпреки всичко и всички. Благодарение на собствената си интуиция съм това, което съм. Аз съм на сцената и публиката ме аплодира.
Концертът на Силви Вартан е на 28 октомври в зала 1 на НДК. Очаквайте на 25 октомври от 12 ч. по Би Ти Ви в поредицата "непознатиТЕ" документалния филм на Георги Тошев "Силви Вартан отражения"
Текстът е от новия брой на списание НЕЯ, който ще излезе на 16 октомври. Можете да разгледате флаш версията на списанието.